Българските хлебопроизводители поставиха преди няколко дни отново на дневен ред въпроса за намаляване на ДДС върху хляба на 5%. Идеята за диференцирана ставка върху хляба не е нова, но тя е необходима сега, защото според наши изследвания и данни от НСИ, сивият сектор в хлебопроизводството превишава 50%, заяви за Радио България председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева. Официалният годишен оборот в хлебопроизводството е в рамките на 500 милиона евро. При 50% сив сектор говорим за още 500 милиона, от които държавата не получава нищо, заяви г-жа Кукушева и допълни:
Точно обратното – потребителите спонсорират сивия сектор, правят го мощен и икономически силен, защото той разполага с огромен ресурс. Сивият сектор вече влезе чрез своите неимоверно ниски цени и в договарянето с търговските вериги. Търговските вериги всъщност търсят цените на сивия сектор, за да подпишат официални договори за доставка с фирмите ,които работят на светло. В резултат на това се увеличава междуфирмената задлъжнялост, стокооборотът намалява, потреблението се свива и броят на работните места спада.
По думите на Мариана Кукушева, хлебопроизводството е бранш, който е изграден изцяло от български капитали. Затова е крайно време държавата да се погрижи за защита на местните капитали и развитие на конкурентно общество. Ако опитът с диференцирана 5% ставка на хляба е успешен, това ще бъде добра крачка към диференциран ДДС върху други основни храни и услуги, ползвани от населението. От друга страна, събираемостта в бюджета ще бъде увеличена, а в същото време контролът върху стоките ще бъде ясен и навременен, твърди г-жа Кукушева:
Добрата новина е, че нашето предложение към правителството този път има изключително силна подкрепа в лицето на един от важните социални партньори – КТ „Подкрепа”. Започваме сериозни анализи, които ще предоставим на контролните органи, за да може желаната от нас стъпка да се случи в бюджет 2017“.
Според Мариана Кукушева евентуалното намаление на ДДС от 20% на 5% ще се отрази осезаемо върху цената на крайния продукт.
Условно казано, ако приемем, че при 20% ДДС цената на един продукт е 1 евро, при 5% ДДС тази цена ще бъде 85 евроцента. С други думи населението веднага ще усети намалението на крайната цена на продукта, защото ДДС е косвен данък, който винаги и платен от крайният потребител. В момента доставната цена на хляба е същата като през 1989 година. Само че тя в момента представлява едва 40% от крайната цена, на която купува българския потребител. Останалото са така наречените търговски надценки. И понеже няма здрава воля и политическа сила, която да се изправи и да попита как се формират търговски надценки в такива размери върху най-бързо оборотната стока в България, каквато е хляба, ние считаме, че държавата трябва да направи своя жест към крайния потребител чрез диференцирана ДДС ставка.
Какъв е ефектът от намаляване на ДДС върху храните в Румъния?
В Румъния вече няма междуфирмена задлъжнялост. Проблемът с междуфирмената задлъжнялост в България е огромен и тя е толкова висока, че почти достига брутния вътрешен продукт на страната. На второ място, в Румъния се покачи чувствително вътрешното потребление. Трето, контролът в тази страна е безупречен от нивата до трапезата. На четвърто място, измами с ДДС там са невъзможни и безсмислени при ниския финансов ресурс, който остава при 5% ДДС. Какво всъщност заимстваме от Румъния? В тази страна ДДС беше 24%, а в момента е 9%, тоест ставката беше намалена с 75%. Ние предлагаме същия процент намаление, с идеята да ползваме положителния опит така, щото да не откриваме топлата вода. И всичко това е в името на финансовото и физическо здраве на потребителя, защото потребителят е не само потребител, но той често е и инвеститор и затова е добре инвестициите да са в собствената ни държава.
