Интервю на Валерия Николова с д-р Ханс-Хоахим Мааз
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини започна разговори с 28-те си колеги относно своята глобална стратегия за външната политика на ЕС. Дипломат номер едно на съюза иска да види първите оперативни резултати от нея до пролетта на 2017 г. Документът, съдържащ стратегията, наброява 32 страници. В него се поставя акцент върху борбата с тероризма и защитата на границита.
Могерини заяви още, че Турция се е съгласила да продължи да прилага споразумението с ЕС за мигрантите и че двете страни ще продължат да работят по въпроса за либерализирането на визите.
Междувременно германският канцлер Ангела Меркел пое отговорността за изборната загуба на Християндемократическия съюз в провинция Мекленбург - Предна Померания, откъдето е родом, но отново защити политиката си спрямо бежанците.
Популистката "Алтернатива за Германия" измести християндемократите на Меркел и зае второто място след социалдемократите.
"Разбира се, това има връзка с политиката за бежанците, така че аз нося отговорността", каза Меркел на срещата на Г-20 в Китай.
Тя обаче подчерта, че въпреки всичко вярва, че взетите решения са били правилни и че трябва да се работи за изпълнението им.
Д-р Ханс-Хоахим Мааз е психолог и психоаналитик, автор на редица научни трудове, най-популярния от които разглежда феномена "източногерманец". В началото на тази година той привлече общественото внимание и предизвика сериозен дебат в Германия с критиките си към канцлера Ангела Меркел, която определи в своя анализ като "страдаща от дефицит на самоуважение", а водената от нея външна политика за бежанците нарече "напълно ирационална". Д-р Мааз даде специално интервю пред Валерия Николова за "Хоризонт" и ""Преди всички", в което заяви:
Това, което виждам в момента, като състояние на обществото, е нарастващо разделение между представителите на "welcome културата“, от една страна, и на тези, които мразят, или са вражбено настроени спрямо чужденците, от друга. И двете позиции показват проблем, защото те не разпознават и не възприемат реалната ситуация, а взаимно се оспорват. Бежанската проблематика насочва вниманието ни към нещо, което е много повече глобално от това да кажем просто добре дошли или да отхвърляме. За мен това е една социална война на бедните срещу Богатия Запад. Бежанският въпрос трябва да ни накара да се замислим за начина ни на живот, за икономическата рамка, и доколко все още всичко това е справедливо функциониращо. Дискусията, която трябва да водим вместо да подхвърляме взаимни упреци и обвинения, е за въпросителните към досегашния ни начин на живот. Това е темата.
Д-р Ханс Йоахим Мааз коментира и обвиненията към канцлера Меркел, че е основен виновник за началото на бежанската криза към Европа.
Меркел направи огромна грешка като отвори границата, допусна неконтрулируем поток бежанци, което доведе до това хора в тежко положение на война и бедност да вярват, че идвайки тук, ще бъдат по-добре, а това няма как да се сбъдне. Това беше еднолично решение на управляващ политик, което повдигна много въпроси: как беше допусната тази грешка? Това е част от проблематиката на демокрацията, която не трябва да се пренебрегва: да се говори критично за решението на един политик, и последствията, които то носи. Само по себе си правенето на политика не е достатъчно, трябва да сме готови да признаваме и поправяме собствените си грешки. Глобалната тема в момента е: как политиците не само да управляват бежанската тема, но и да мислят за бъдещето и начина ни на живот. Ясно е, че бедността и несправедливостта нарастват, войните са все по-често и все повече, това някак е свързано със западния начин на живот. Въпросът е, не колко хиляди бежанци можем да поемем, а как да водим справедлива икономическа политика, която да не води след себе си бежански поток. Става все по-зле по отношение на споделянето на различни мнения. Това, което сега наричат политическата коректност за мен е новата цензура. Хората не се осмеляват да изкажат различно мнение от това на мнозинството., това е запашителен знак за демокрацията ни. Ако си различен, те сочат с пръст : той е крайно десен, това е расиско, това е популистко. Не сме готови да се изслушваме, не искаме да чуем какво този човек има предвид, какви са мотивите му. Положението осезателно се влошава. Свободата на изразяване отстъпва все повече и повече.
