В отговор на решението на Русия да разположи 330 000 войници до западната си граница, военните министри от НАТО решиха алиансът да създаде в Балтийските страни и Източна Европа 4 бойни групи с близо 4000 души. САЩ ще изпратят батальон от 900 войници в Източна Полша, плюс контингент с танкове и артилерия в Източна Европа. От май догодина в Естония ще бъде разположен батальон с 800 войници от Великобритания, Дания и Франция. Канада и Италия ще изпратят части в Латвия, а Германия, Холандия, Норвегия, Белгия, Люксембург и Хърватия – в Литва. Великобритания ще разположи в Румъния и изтребители „Тайфун“ за патрулиране около Черно море. Задаващото се разполагане на нови сили информационната агенция Ройтерс нарече „най-голямото военно струпване около Русия след Студената война“.
Във връзка с това струпване България не е спомената и това подсказва, че София има по въпроса сдържана позиция. И наистина, министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че български войници няма да участват в новите батальони по източната граница на НАТО с Русия. На този етап към България не е отправяно подобно искане, а и самата тя няма намерение да участва в предстоящите формирования, защото смята, че е достатъчен досегашният й ангажимент да има до 400 души в многонационалната бригада на НАТО в Румъния, при това не постоянно, а при необходимост и на ротационен принцип.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че очаква през февруари догодина да бъде взето решението за увеличеното присъствие на алианса в района на Черно море. Въпросът е обсъждан от доста време насам и още няма окончателно решение, защото в контекста на ситуацията около Украйна е особено деликатен. И на последното заседание на НАТО в Брюксел редица министри изразиха безпокойство от ставащото в района на Черно море и подчертаха необходимостта от усилено военно присъствие под формата на тренировки и учения. Позицията на София е сдържана и по този въпрос и изключва договорки по него между отделни страни от НАТО. Военният министър Ненчев продължава да е против такива договорки с Румъния и Турция, но не изключва през декември, преди обсъждането на въпроса в НАТО, да има уточнена обща позиция с Румъния.
България фактически пое ангажимент да участва с една фрегата единствено в новата операция на алианса в Средиземно море, на ротационен принцип в рамките на един месец няколко пъти в годината. Тази операция обаче не е елемент от „голямото струпване“ на сили по границата на Русия, а част от международните усилия за спиране на миграционния натиск към Европа по морски път. Макар и скромно, в тези усилия България участваше и досега като пряко потърпевша от миграцията страна.
