Бенко е мургав работник. Мисли себе си за част от общността на кардарашите, макар и като „черен ескимос“. Симона е изследовател, пише докторат за кардарашите. Историята е любовна. И криминална. Но никоя от разказаните истории не тръгва, и най-важно, не завършва с клише.
Боян Папазов успява да изгради текст, който изравнява плановете на възприятие в идентичността между „несъвместимите“ етноси. Тук културната и етническа принадлежност не носи след себе си стереотипизации.
Вярата в действителноста на пиесата идва не само от историята и нейното, понякога неочаквано, развитие, а по-важно – от езика. Същият този език, който в диалектността си звучи „жив“, а не взет от текст и прочетен пред микрофон. Всъщност езикът на „Демон за продан“ е изпитание към традициите на дикторското говорене и „книжовно“ слушане в радиото.
Интересна е и самата продукция на „Демон за продан“. Режисьор е Самюел Финци, който пътува от Берлин, за да вземе участие в пиесата. Други режисьори пък влизат в кожата на актьори – Александър Морфов, Крикор Азарян. Участват още Ицко Финци, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Светлана Янчева, Илиана Дойчинова, Стефка Янорова, а в някои от най-запомнящите се епизоди ще чуете и гласа на колегата ни Валери Леков. Всички те, с помощта на акустичната среда, звуковия дизайн и музиката, писана за постановката от Антони Дончев, изграждат света на „Демон за продан“.