Икономиката на еврозоната запази стабилно темпо на растеж през първото тримесечие на годината, тъй като бизнесът и домакинствата изглеждаха доста устойчиви, въпреки високите нива на политическа несигурност преди серията ключови избори в региона.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през първото тримесечие на 2017-а година с 0,5% спрямо аналогичен растеж през четвърто тримесечие на миналата година (възходяща ревизия от предишна оценка за повишение с 0,4%), показва експресна оценка на Евростат, потвърждаваща очакванията на финансовите пазари.
На годишна база БВП на 19-те страни от единния валутен блок се увеличи с 1,7% спрямо същото тримесечие на 2016-а година, също оправдавайки средните прогнози и след растеж с 1,8% в края на миналата година (възходяща ревизия от предходна оценка за повишение с 1,7%).
Днешните първоначални данни отговарят на икономически растеж в рамките на текущата година от 1,8%, което е далеч по-силно от анемичната експанзия с едва 0,7% в САЩ и от слабият растеж от 1,2%, отбелязан във Великобритания. Това също така представлява четвърта поредна година в която еврозоната надвишава по темпо на растеж икономиката на САЩ през първото тримесечие, въпреки че доста рядко регионът успява да запази това свое предимство с течение на годината.
Евростат представи и експресна оценка за икономическата експанзия в целия Европейския съюз. През периода януари - март БВП на ЕС нарасна с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2016-а година, когато беше отчетен растеж от 0,6 на сто. На годишна база европейската икономика се разшири през първото тримесечие с 1,9%, запазвайки темпото на растеж, регистрирано през всяко едно от последните две тримесечие на миналата година.
Трябва да се има предвид, че това представлява първа оценка на Евростат за европейския икономически растеж в началото на годината и поради това няма детайли относно отделните важни компоненти или по отношение на растежа, отчетен от отделните страни - членки на съюза.
Серията проучвания на бизнес активността и на потребителските нагласи от началото на годината подсказваха, че икономическият растеж в еврозоната ще се ускори леко през първото тримесечие, като в същото време и ЕЦБ започна да възприема по-оптимистичен тон относно икономическите перспективи през 2017-а година. Говорейки след последното заседание на ЕЦБ през миналата седмица, шефът на банката Марио Драги заяви, че икономическото възстановяване в еврозоната е станало "по-солидно".
Мнозина икономисти и анализатори първоначално прогнозираха известно отслабване на растежа през настоящата година на фона на притеснения, свързани с поредицата избори във водещи европейски държави, които могат да покажат засилване на влиянието на антиевриопейските партии. Обезценката на британската лира в резултат на вота през миналия юни в подкрепа за Брекзит пък се очакваше да отслаби европейският износ към един от най-големите партньори на еврозоната в лицето на Обединеното кралство и това също да се отрази негативно на икономическия растеж през тази година.
Всички това обаче не се потвърди, като последно проучване на Европейската комисия показа, че бизнес и потребителското доверие се повиши през април до най-високи нива от почти едно десетилетие насам. Междувременно изборите в Холандия през март бяха спечелени от досегашния премиер Марк Рюте спрямо антиевро популисткия кандидат Герт Вилдерс. Трябва също така да се има предвид, че тримесечието приключи преди да стане ясно, че центристкият кандидат Еманюел Макрон води убедително с 20% пред крайно десния антиевропейски лидер Марин Льо Пен само дни преди решителната битка за президентския пост във Франция тази неделя (7-и май).
Въпреки доброто представяне на икономиката на еврозоната в началото на година, регионът трябва да извърви още път, преди да отстрани напълно щетите, причинени от световната финансова криза, както и собствените си проблеми, свързани с високите равнища на дълга и слабостта на банките. Строителството също така остава под предкризисните нива, както и бизнес инвестициите, докато нивото на безработица е повече от два пъти по-високо от това в САЩ. С оглед на всички това мнозинството икономистите оценяват потенциала за растеж на еврозоната - или темпа, който може да се поддържа в дългосрочен план, без да създава прекомерна инфлация - само на около 1%.
Освен това централните банкери от ЕЦБ продължават да подчертават, че икономическият растеж е по-вероятно да разочарова очакванията, отколкото да ги надхвърли, визирайки опасността от серия заплахи отвъд рамките на еврозоната, включително преговорите, които ще определят условията за излизането на Обединеното кралство от ЕС, както и несигурността относно икономическата политика на американския президент Доналд Тръмп и относно състоянието на китайската икономика.
