6
За някои може да е изненада, но през юни лебедовата песен на Жак Офенбах – романтичната фантазия „Хофманови разкази“, е била поставена за първи път в историята на Националната опера в Амстердам. Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от спектакъла, игран на 24 юни:
„Младият немски режисьор Тобиас Кратцер е осъвременил интригата на операта... Декорът и костюмите са на Райнер Зелмайер, а осветлението – на Бернд Пуркрабек. В пролога се намираме в наше време в модерния апартамент на Хофман – съвременен поет или просто човек на изкуството. Около голямото легло виждаме пиано, множество снимки на Стела, на пода се търкалят празни бутилки от вино. В стаята влизат най-близките приятели на Хофман... Започва бурен купон, смъркат се и наркотици. Опиянен от алкохола и дрогата, Хофман започва първия си разказ; тогава се открива и целият масивен декор, представляващ напречен разрез на жилищна сграда, която запълва изцяло във височина и ширина голямата сцена на Музикалния театър. Апартаментът на Хофман е осветен от ярка бяла светлина и остава винаги в центъра, докато разказите протичат в съседните помещения, които са свързани помежду си. Музата на поета не приема образа на млад студент, а остава жена през целия спектакъл. Докато Хофман участва в по-голямата част от разказите, Музата остава винаги в апартамента“.
Сред солистичния състав на постановката Милен Венков откроява талантливата арменка Нина Минасян в ролята на Олимпия, забележителната албанка със завидна кариера Ермонела Яхо като Антония и пищната вокално и сценично англичанка Кристин Райс като Жулиета. В главната роля на Хофман американският тенор Джон Озборн е демонстрирал сигурна техника и вокална издръжливост, а небезизвестният уругвайски бас-баритон Ервин Шрот (бивш съпруг на Анна Нетребко) е оставил отлични впечатления с ярките образи на четиримата злодеи, които е изпълнил за първи път в кариерата си. Хорът на Националната опера в Амстердам и Ротердамската филхармония, дирижирани от Карло Рици, са били отлично синхронизирани, въпреки изключително сложния декор. „Певците често трябваше да пеят, разделени от стени и дори през различни етажи“ – казва нашият коресподент. В тази връзка диригентът Карло Рици е споделил: „Всички стаи на декора имат отделна акустика. От оркестрината аз не винаги виждам какво се случва във всяко помещение. Но все пак такива предизвикателства са неизменна част от нашата професия“.
Подробности за постановката можете да научите от звуковия файл с кореспонденцията на Милен Венков.
