След представление на Харолд Пинтър се случва историята на тази малка радиопиеса, написана от Михаил Величков. Сюжетът е прост и интимно-задушевен. С два гласа и малко подробности да разкажеш едновременно случка, характери, психологически наблюдения за човешката природа изобщо, колоритни щрихи за действителността на своите герои и да запазиш заедно с всичко това една леко игрива, лекичко снизходителна и наситена с жадно любопитство дистанция – това е истинско майсторство.
Михаил Величков е автор на пълнометражни радиопиеси, сериали и миниатюри, в чиито записи участват най-добрите актьори на 70-те и 80-те години в България и за радост на сегашните малобройни почитатели на този естетски издържан непопулярен жанр неговите текстове не са остарели. Те не носят онзи типичен соц отпечатък на времето на своето създаване, който да ги направи интересни само и единствено като документ на епохата. Те не са документ на онези десетилетия в техния местно-български вариант. Хванали са, обхванали са и са запазили нещо много по-голямо и ценно – космополитната история, случваща се в психологическо-философско-емоционален план. Давам си сметка, че юридическото му образование, както и театрознанието в Берлин и Виена, учени преди 1944 г., определено са оказали сериозно благотворно влияние в развитието на неговия талант на драматург. Плюс фактът, че още като ученик в Първа мъжка гимназия на улица „Стара планина“ в София, основана още през 1879 г. от Марин Дринов, е имал сериозни литературни занимания заедно с Валери Петров, Александър Геров, Александър Вутимски, Емил Манов, Богомил Райнов, Невена Стефанова и още куп основатели на съвременната българска литература през 30-те и 40-те години.
Михаил Величков създава в българската драматургия онази посока, която е съзвучна още в своя замисъл с френските текстове за кафе-театър, с испанските нереалистични сюжети, с английското чувство на иронична игривост и с виртуозността на диалога на Харолд Пинтър.
Опасното tête-à-tête можете да чуете в първите минути на неделя, 12 август.
