Когато пиша рецензия за предстояща фм радиопиеса за bnr.bg, обикновено се опитвам да не създавам прекалено големи очаквания, прекалено голяма кошница за надеждите на слушателите, че срещата с драматургичното аудио изкуство ще е сериозна, естетски издържана и запомняща се. Дори поради простия факт, че слушането на радио фм, даже с апаратите от 21 век, не може да предаде качествата на звука, който е излазъл от финалния микс и мастеринг в студио, и който фактически е същностен за аудио драматургията. Представете си, че държите оригиналната Манасиева хроника в ръце, а после, че държите и разгръщате нейно мъгляво ксерокопие. Хем е същото, хем не е.
Този път заявявам това още в заглавието. Цитаделата е връх, изключително зряло произведение, което – парадоскално – се раждаше и се роди в процеса на записа. Това е радиопиеса в най-истинския й вид. Най-чистата форма. Родена заради предизвикателството на микрофона, готов да погълне всяка дума, звук, въздишка, елемент от бекграунд, перкусии или пеене.
Връщам се назад във времето в онези лудешки наситени седмици, когато често след запис авторът Георги Тенев бе готов да откликне мълниеносно на някаква хрумка, желание за поправка или прекомпозиране с нов текст. Така историята се разрастваше сюжетно, напред и нашироко. Някъде в многобройните аудио тестове се роди тази уникална като на виртуозен въжеиграч акробатика по тънката нишка между документ и измислица, автентично и въображаемо, битово – убедително и фантазно – разклатено.
Цялата актьорска група влезе в този стил на правене на аудио, когато микрофонът е преди текста, преди всичко. Владимир Пенев, Атанас Атанасов, Десислава Стойчева, Жорета Николова, Таня Шахова, Светлана Янчева, Йосиф Шамли, Деляна Хаджиянкова, Димитрина Величкова, Кая Борисова, Кристина Молнар, Жан Шарл Брусие, Лора Елизабет Джош Марков, Вячеслав Парапанов, Никола Мутафов, Клеменс Петер Ханзе, Мая Стефанова, Чавдар Монов, Пламен Захов, Вяра Табакова, Мартичка Божилова, Явор Дачков, Ясен Атанасов, Красимир Куцупаров, Игнат Димитров, хор и оркестър плюс соло сопрано Илиана Селимска и дори всичките автори влязоха в процеса на измисляне пред микрофона, измисляне с дубли, с импровизации, с варианти в различни среди, с повторения с малки текстови разлики, с многобройни и многобройни записи. Изпълнението на Мариус Куркински беше в сцена, измислена, написана и композирана за Мариус Куркински, която претърпя още изменения в акта на изпълнението.
Ваканционната програма даде шанс на това аудио да прозвучи в 10 часа сутринта. Дано можете да го използвате, защото истински качествен официален подкаст няма.
