2
“Когато всички ние, държавата, местните власти, неправителствените организации, медиите се обединим и да покажем добрите примери на децата, които могат и успяват, наистина, децата, които поради различни причини живеят извън семействата си и са част от грижата ни, могат да бъдат пълноценни граждани. Нашият стремеж е да покажем, че тези деца трябва да получат подкрепата и от родителите на децата, с които ходят на училище, от съседите, от цялото общество, за да могат да се чувстват пълноценни“.
"Мисията е възможна в Габрово. Общината е сред водещите у нас като активен партньор за промяна на качеството на социалните грижи", обясни кметът Таня Христова и добави:
“И качеството на грижата ще продължи да бъде професионална, компетентна и комплексна. Основната друга част на мисията е да работим с общността и с всички нас, като граждани, които имаме изключително важна роля - грижата за тези деца да бъде така качествена и така добра, каквато вътрешно всеки един от нас има потребност“.
Заместник-социалният министър Зорница Русинова и кметът на Габрово Таня Христова посетиха Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с потребност от постоянна медицинска грижи в града.
В центъра на инициативата „Мисията е възможна“ в Габрово бяха децата. В основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ чрез различни занимания и демонстрации децата имаха възможността да усетят как се чувстват техните връстници със зрителни, слухови и двигателни увреждания. Специален гост на децата беше куче на фондация „Очи на четири лапи“. Нашите обучени кучета помощници се предоставят безплатно на нуждаещите се, обясни Ели Коджабашева:
“Имаме едно куче за диагностика и за сигнализиране при диабетична криза и две кучета, които работят с хора, които са с двигателни увреждания. Всеки един, който има желание, може да дойде при нас във фондация „Очи на четири лапи“, подава документи, провеждаме един разговор, уточняваме си представите, след което отива в социалната дирекция и си пуска молба“.
Габровските деца и родителите им научиха в открития урок повече за глухонемите и техния език да говорят с ръце от жестомимичния преводач Марияна Станчева, която от 30 години работи с хора с увреден слух:
“Подкрепям такива инициативи непрекъснато. Може би, трябва по-често да се правят, защото обществото трябва да опознае тези хора, да опознае техния свят, за да може да бъде съпричастен. Мисля, че трябва да се започне от училищата и децата от мънички, от детските градини, да започват да се възпитават по този начин, за да могат да приемат дечицата, които са с увреждане, като равностойни“.
Децата не са различни, на това учи своите третокласници Стелияна Стефанова от основно училище „Св. св Кирил и Методий“.
“Нашият клас сега работи по един проект „Занимания по интереси“, който се казва „Клуб да бъдем по-добри“, където също имаме предвидени такива теми. Истината е, че децата са много сърдечни, много искрени и се вълнуват много, когато говорим за това“.
За да има успех в мисията за разчупване на различията и стереотипите, училището не е достатъчно. Важен е родителският пример, споделя Богдан Богданов баща на 6-годишно здрава дъщеря:
“Би трябвало всеки един човек така да възпитава децата си. Самите деца с увреждания не са виновни за това и би трябвало да се възпитават и самите здрави деца да поглеждат на тях като на съвсем нормални деца, защото само по този начин тази преграда, която до сега, може би, е съществувала, няма да съществува или поне ще се намали“.
Обществото ни започна бавно и полека да се променя и да става по-толерантно към различните, сподели Светла Григорова, майка на 23-годишна дъщеря с увреждания:
“Аз си спомням какво беше, когато започнахме да ходим по клиники, по лечения, да се опитваме да я запишем в училище. Тогава нещата бяха много трудни. Хората не приемаха децата с увреждания. Те бяха отделени, обикновено в домове или в санаториуми. Нещата се промениха коренно – сега децата се интегрират вече в масови училища и детски градини, социализират се в обществото, обществото започва да ги приема“.
Третокласникът Симеон Симеонов също се включи в открития урок и „влезе в обувките“ на децата със специфични потребности:
“И те са деца, и те са хора, въпреки че имат проблеми. Те са хора, на които можеш да вярваш и те са много добри хора. Те просто имат заболяване, което им пречи на някои неща. Да подам ръка на някое дете и да кажа, че съм с него, за да знае, че има приятел, който в трудни моменти да му помага“.
Мисията е възможна и доказателството са самите деца, които дадоха урок по човещина на възрастните.
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
