Учени от Европейския институт за ядрени изследвания (ЦЕРН) са постигнали напредък в отговора на въпроса къде изчезва антиматерията, съобщава пресслужбата на Института.
Смята се, че при т.нар. Голям взрив – началният момент на раждането на Вселената – са възникнали равни количества материя и антиматерия.
Материята и антиматерията са огледални, като са различават само по електрическия заряд. Тъй като при досега си двете форми на материята се самоунищожават, на теория не е възможно тяхното продължително съществуване. На практика обаче не е така.
Изследванията, проведени с детектора LHCb в ЦЕРН, са показали, че материята и антиматерията не са напълно симетрични и че разпадането на D-мезоните – тежки частици, протича по различен начин и за различно време при материята и антиматерията.
Резултатите показали, че античастиците се разпадат с 0,15 % по-често в сравнение с „близнаците си“, което може да е крачка напред в отговора на въпроса защо все пак материята съществува, коментират от ЦЕРН.