В офиса му са натрупани купчини брошури, разясняващи правата - ако сте в самолет и полетът ви закъснее или пък ви загубят багажа, ако наемате автомобил или какво да направите, ако се окажете излъгани при онлайн резервация.
Още като студент Игнат Арсенов започва работа в Комисията за защита на потребителите. „Това е едно ново законодателство за България. Още не бяхме влезли в Европейския съюз. Тепърва въвеждахме неща, които в България никога не ги е имало, а в други държави те фигурират от 60-те, от 70-те години на миналия век“, пояснява Арсенов.
Центърът, свързан със защитата на потребителските права, съществува от 2008 година. Услугите му са безплатни, защото се финансира от Европейската комисия и от бюджета. Игнат Арсенов пояснява, че той и колегите му се занимават само с казуси физическо лице – търговец, с трансграничен характер.
Вариантите засегнато лице да се обърне за помощ към Центъра са много - по електронен път, по пощата, на място. Най-често чрез методите на медиацията успяват да разрешат случая. „Успяваме в над 50% от случаите да постигнем споразумение в полза на потребителите, даже има години, в които достигаме до над 70% успеваемост. За всички останали случаи ние търсим алтернативно решение“, изтъква директорът на Европейския потребителски център.
Игнат Арсенов уточнява, че не могат да представляват потребителите пред съда, но им предоставят информация как могат да продължат да си търсят правата.
Понякога се ядосва, че още в началото си личи измамата, която потребителите не са забелязали. „Потребителят си купува нещо от интернет от сайт, който впоследствие изчезва, не можем да го намерим, въпреки че сайтът е бил .bg или .uk. Всъщност това е китайски или друг търговец, не е ясно кой е точно търговецът, въпреки че има посочен адрес на сайта. И в този случай няма как да помогнем на потребителите.“
Изключително важно е хората да си знаят правата, подчертава Игнат Арсенов. Затова правят кампании както в София, така и в по-малки населени места.
Според Игнат Арсенов българите знаят по-малко правата си от гражданите на другите страни от ЕС. И въпреки че непрекъснато се занимава с правата на потребителите, на него също му се е налагало да си ги търси. „Една авиокомпания ми загуби багажа и бях на едни много важни срещи пет дена с хавайска тениска и дънки.“
Хората потърсили веднъж помощ, откриват смисъла да си търсят правата. Сергей Генчев, използвал услугите на Европейския потребителски център, разказва за провалена почивка в Гърция, където вече резервиран и заплатен хотел отказал да приеме семейства с деца. Генчев смята, че когато индивидуално търсим правата си, шансът да ги защитим е по-малък, отколкото ако го правим през ЕПЦ.
За полезността на Европейския потребителски център разказват и партньори на Игнат Арсенов. Камен Балкански от „Творческа Европа“ го нарича „едно от най-практичните звена на информационните центрове“.
Борислав Мавров от „Европа Директно“ също се оказва с нарушени права заради нарушен график на полетите. Смята, че политиката на Европейския потребителски център да разяснява правата на по-широк кръг хора е добра. „Те се опитват да излязат извън тясната черупка на своя офис и търсейки контакт с хората да направят Европейския съюз по-разбираем, в частност потребителските права по-разбираеми.“
Екипът в Центъра е малък, но мотивиран, става ясно от думите на Ива Боцева, консултант в Европейския потребителски център.
„Имали сме случаи, които сме разглеждали 700 дни – това са две години, и пак сме стигали до положително разрешение.“
