В петък Франция предложи "Договор за растеж" на икономиката на еврозоната - само ден, след като Европейската централна банка призова правителствата в региона да използват фискални политики в допълнение към последния пакет от парични и лихвени стимули на банката, за да подкрепят забавящия се растеж.
Икономическият растеж в 19-те страни-членки, споделящи единната валута, се е забави наполовина до 0,2% през второто тримесечие в сравнение с първите три месеца на годината, а най-голямата икономика в еврозоната - Германия, дори е на ръба на техническа рецесия, след като нейният БВП се сви с 0,1% през периода април - юни.
На пресконференция след вчерашното заседание на ЕЦБ Марио Драги заяви, че икономиката на еврозоната е в период на "продължителна" икономическа слабост, като инфлацията остава ниска, а балансът на рисковете остава в посока надолу. Изявлението му е факт, след като ЕЦБ представи нови агресивни мерки, стимулиращи икономиката, включващи намаляване на лихвите и рестартиране на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения".
Той също така призова правителствата да използват фискалната си политика, за да помогнат допълнително на предложените от ЕЦБ стимулиращи икономката политики. Драги визира Германия, която все още се ангажира с политиката си на балансиран бюджет.
Пристигайки в петък за двудневни неформални разговори на министрите на финансите на ЕС (EcoFin) в Хелзинки, германският финансов министър Олаф Шолц отказа да коментира призива на ЕЦБ, но френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви, че ще направи предложение за "Договор (пакт) за растеж", съобщава Ройтерс.
"Не би трябвало да сме доволни от нивото на растеж в еврозоната", заяви Льо Мер пред репортери. "Бих искал да припомня тази сутрин френското предложение за "Договор за растеж", основаващо се на три стълба: повече инвестиции от страните-членки, които имат необходимото фискално пространство за инвестиции, повече реформи за държавите, които нямат добра производителност и конкурентоспособност, и на трето място - необходимостта от намаляване на нивата на публичните разходи и на публичния дълг".
Страните с фискални възможности (с излишъци), които да инвестират повече, е кодът на ЕС по отношение на Германия и Холандия, като и двете държави разполагат от години с бюджетни излишъци.
"Точно сега е време да вземем решение и да имаме повече инвестиции, повече растеж“, посочи Бруно Льо Мер.
Вицепрезидентът на Европейската комисия за еврото Валдис Домбровскис пък заяви преди началото на срещата на EcoFin, че финансовите министри ще обсъдят как да се променят правителствените разходи, за да се предостави по-голяма възможност за инвестиции.
На срещата в Хелзинки в петък и съботи предстои финансовите министрите от Еврогрупата да обсъдят прегледа на фискалните правила на Европейски съюз.
Австрийският министър на финансите Едуард Мюлер също подкрепи идеите за повече инвестиции. "Икономиката отслабва. Намерението е да се увеличат инвестициите, а също така да се укрепи капиталовият пазар“, посочи той пред началото на срещата.
Повече инвестиции, макар и не веднага, биха могли да дойдат от отделен бюджет на еврозоната, който министрите на финансите също ще обсъдят в петък и който трябва да стане реалност от 2021-а година, след като бъдат решени ключовите въпроси за начина на неговото финансиране.
Германия, която има за цел на намали публичния си дълг под европейски лимит от 60% от БВП през тази година, е готова да налее "много, много милиарди евро" в икономиката си, за да се противопостави на всяко значително забавяне на растежа, заяви Олаф Шолц във вторник.
Източници на Ройтерс посочиха, че Берлин може да създаде независими публични органи, които да поемат нов дълг и да увеличат инвестициите в ключови сектори на немската икономика, без да се нарушават строгите национални правила за държавни разход.
Дълговата спирачка на Германия позволява дефицит на федералния бюджет до едва 0,35% от БВП. Това се равнява на около 12 милиарда евро годишно, но след като бъдат взети предвид фактори, като темповете на растеж, Берлин има само възможност да увеличи новия държавен дълг с 5 милиарда евро през следващата година.
Източниците на Ройтерс също така отбелязаха, че през тази година Германия може да се радва на допълнително около 5 милиарда евро или малко повече, тъй като рекордно ниската доходност на немските облигации, която е до голяма степен в резултат от разхлабената парична политика на ЕЦБ, води до намаляване на разходите по обслужване на заемите.
Международният валутен фонд също настоява Берлин да харчи повече, за да съживи растежа на еврозоната.
"Призоваваме Германия да харчи повече за по-дълго време“, посочи ръководителят на европейския отдел на МВФ Пол Томсен пред Ройтерс по-рано тази седмица. "Германия със сигурност разполага с фискално пространство и ние силно бихме подкрепили подобни действия".
