Финансистите от Европейската централна банка са показали съгласие за необходимостта да се предприемат действия на фона на отслабването на икономическите перспективи в еврозоната, но редица от тях са изразили резерви относно елементите, които трябва да включва новия стимулиращ пакет от мерки, показва протоколът от заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ, проведено на 11-ти и 12-ти септември.
Различията сред членовете на банката подчертават предизвикателствата, пред което е изправена новият шеф на ЕЦБ Кристин Лагард в опитите да изглади вътрешните противоборства и да подкрепи колебливата икономика в региона на единната валута, след като на 1-ви ноември тя поеме ръководния пост на банката от Марио Драги.
През миналия месец ЕЦБ обяви голям набор от стимулиращи мерки, включващ намаляване на депозитната лихва с 10 базисни пункта до ново рекордно отрицателно дъно от -0,50% и рестартиране от ноември на програмата за закупуване на еврооблигации за 20 млрд. евро месечно (програмата, известна като "количествени улеснения").
На решението за рестартиране на покупките на облигации са се противопоставили най-малко седем висши служители на ЕЦБ, както и вътрешната комисия на централната банка, натоварена с оценката на стратегията за паричната политика, показват оповестените днес протоколи от последното редовно заседание.
Най-висшият германски служител в ЕЦБ Забине Лаутеншлегер заяви през миналия месец, че ще напусне банката две години предсрочно, след като се противопостави на нови покупки на облигации, известни като "количествено облекчаване/улеснение".
Протоколите от септемврийското заседание също така показват, че няколко членове на ЕЦБ са изразили готовност да обмислят да намалят депозитната лихва дори с 20 базисни пункта до -0,60%, ако предложените нови стимулиращи мерки не включват подновяване на покупките на активи. Други обаче са се противопоставили дори на намаление с 10 базисни пункта до лихва от -0,50%, предупреждавайки за все по-неблагоприятни странични ефекти от отрицателни лихвени проценти.
"Редица членове" на ЕЦБ са се противопоставиха на решението за възобновяване на "количествените улеснения", като са се аргументирали, че този финансов инструмент трябва да се използва само в краен случай, или че той вече не е ефективен, тъй като доходността на облигациите от еврозоната е вече много ниска.
"Няколко" висши служители на банката пък са посочили, че перспективите за икономическия растеж в еврозоната са "твърде оптимистични", дори след тяхната низходяща ревизия на заседанието през септември, показват протоколите от последната редовна среща на ЕЦБ.
