Мармозетките променят диалекта си и го адаптират към този на съседите си, когато биват премествани на друго местообитание, установиха швейцарски учени, цитирани от агенция ЮПИ.
Тези малки маймунки от Централна и Южна Америка, подобно на други бозайници, използват регионални диалекти за общуване помежду си. Техните викове и песни варират според различните локации.
Учените и преди са изучавали диалектите на този вид, но досега не беше ясно как те се зараждат - дали причините са генетични, социални или зависят от околната среда.
За да изучат по-добре явлението, специалисти записали звуците, издавани от мармозетки в плен, след като ги премествали да живеят при други популации. Учените с изненада констатирали, че мармозетките, сменили местообитанието си, променяли видимо диалекта си и го приспособявали към местния.
Изследването било осъществено от екипа на Ивон Цюрхер от университета в Цюрих. По нейните думи диалектите не са генетично кодирани, защото те не биха се променили при смяна на пребиваването. Те не могат да бъдат оправдани и с промяна на околната среда, защото в много случаи тя е почти идентична.
Специалистите предполагат, че адаптирайки езика си към местното звучене, самците и самките увеличават шансовете си за намирането на партньор.
