Икономическият растеж в еврозоната стабилизира изненадващо през третото тримесечие при очаквания за ново негово забавяне, докато растежът в рамките на целия Европейския съюз дори отбеляза слабо подобрение, показва оповестената в четвъртък експресна оценка на Евростат.
Според предварителни данни на европейската статистика, комбинираният брутен вътрешен продукт на 19-те страни - членки на еврозоната се увеличи с 0,2% през третото тримесечие, запазвайки темпото на растеж от предходните три месеца и при прогноза на финансовите пазари за забавяне на растежа до 0,1 на сто. По този начин икономическата експанзия в региона на единната валута стабилизира в анемичните нива, отчетени през последните две тримесечие на 2018-а година.
Трябва обаче да се има предвид, че в предварителните калкулации на Евростат не са включени данните за представянето на германската икономика, които ще бъдат оповестени от немската статистика Destatis чак на 14-ти ноември. Ако се потвърдят опасенията за отрицателен растеж на БВП на Германия (изпадане на немската икономика в техническа рецесия), това може да доведе до низходяща ревизия на предварителната оценка на Евростат за представянето на икономиката на цялата еврозона през третото тримесечие.
Спрямо година по-рано БВП в еврозоната нарасна през трите месеца до края на септември с 1,1% след повишение с 1,2% през второто тримесечие на 2019-а година, потвърждавайки осредните очаквания на финансовите пазари.
Евростат представи също така и данни, показващи слабо ускоряване на икономическия растеж в целия Европейския съюз.
Според експресна оценка на европейската статистика БВП на ЕС нарасна през третото тримесечие с 0,3% спрямо предходните три месеца, когато беше отчетен икономически растеж от 0,2%, докато растежът на годишна база остана за второ поредно тримесечие на ниво от 1,4 на сто.
Евростат отчете забавяне на инфлацията в еврозоната през октомври до едва 0,7% на годишна база от 0,8% месец по-рано, като това е най-ниската инфлация в региона на единната валута от ноември 2016-а година насам. Спрямо септември потребителската инфлация се повиши с 0,2 на сто.
Продължаващото отслабване на индекса на потребителските цени (CPI) се дължи в най-голяма степен на спад на енергийните цени през октомври с 3,4% спрямо година по-рано след тяхно понижение с 1,8% през септември. Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия пък се повишиха за втори пореден месец с 1,6%, докато цените на услугите се увеличиха през октомври с 1,6% след тяхно повишение с 1,5% през септември.
Основния индекс на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите изделия и на енергията) обаче се повиши през октомври с 0,1% на месечна база и с 1,1% на годишна база след растеж с 1,0% през септември. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в регион. Въпреки слабото ускоряване на основната инфлация, тя остава далеч под целевото ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2 на сто.