Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шефът на ЕК е загрижена от предложените в дългосрочния бюджет на ЕС "сериозни съкращения"

| обновено на 04.12.19 в 19:54
Урсула фон дер Лайен, шеф на ЕК
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази недоволство от плановете на държавите-членки на Евросъюза да наложат драстични съкращения в разходите за отбрана и за борба с климатичните промени.

В проектобюджета за периода 2021-2027 година, предложен от финландското председателство, са заложени 1 трилион и 87 милиарда евро. Това е с над 200 милиарда евро по-малко от предложението на Еврокомисията.

Фон дер Лайен заяви, че ще се стреми да преодолее разногласията на срещата с европейските лидери идната седмица:

"Политиките в изпълнение на стратегическия ни дневен ред, които са засегнати от тези сериозни съкращения, се отнасят до граничната агенция Фронтекс, отбраната, дигитализацията, зелената икономика. Мисля, че е крайно време да покажем, че можем да работим заедно за изпълнение на целите, които сами си поставихме".

Освен споменатите от нея бюджетни пера под въпрос в следващата Многогодишна финансова рамка е и размерът на кохезионните фондове и земеделските субсидии.

Шефът на ЕК коментира най-новото предложение на Финландия, която понастоящем председателства ЕС, идващо на фона на задълбочаващите се спорове между отделните държави-членки относно плановете за съвместните им разходи за периода 2021 - 2017 година.

Предложението на Финландия е за ограничаване на бюджетната вноса на всяка страна-членка до 1,07% от брутния национален доход, което под таванът от 1,11%, предложен от Комисията, но в същото време над нивото от 1%, за което настоява най-големият нетен платеж в европейския бюджет в лицето на Германия.

Държавните лидери от ЕС ще обсъдят въпроса с европейската бюджетна рамка на последната среща на върха за годината в Брюксел следващия четвъртък и петък, надявайки се да постигнат окончателно споразумение през следващата година.

Единният блок с население от над 500 милиона има амбиции да се справи и с новите предизвикателства - от миграцията до климатичната криза, но ресурсите му намаляват.

Винаги политически чувствителни, разговорите този път се усложняват допълнително от Брекзит, като предстоящото излизане на Великобритания от ЕС ще остави сериозна финансова дупка в съвместния европейски бюджет.

Докато богатите нетни платци не искат да плащат повече за покриване на този недостиг, по-бедните страни като Полша не искат да се откажат от щедрата финансова помощ, която получават от ЕС.

В крайна сметка всички държави-членки на ЕС, както и Комисията и Европейският парламент трябва да се споразумеят единодушно за бюджета, за да има сделка. В противен случай финансирането на блока за редица проекти - от програми за сигурност до обмен на студенти - би било застрашено.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна