Eмисия новини
от 04.00 часа

Звездни оперни вечери в Лиеж с ветерана Мишел Пласон на пулта

4
Снимка: Opéra Royal de Wallonie-Liège

През ноември зрителите в Лиеж видяха пет представления на „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе. Тази великолепна ранна опера на френския композитор се игра в малко по-различна версия от първото ѝ изпълнение през 1863 година в Theatre Lyrique в Париж. Любопитно е, че качествата на творбата са забелязани от Ектор Берлиоз, който като критик на вестник Le journal des débats пише „Тя съдържа няколко красиви, изразителни номера, изпълнени с плам и цветово богатство“. „Ловци на бисери“ е представена едва 18 пъти по време на жизнения път на Бизе. Творбата се утвърждава по световните сцени след смъртта на автора, в нова редакция от постановка в Опера Комик през 1893. Едва през седемдесетте години на миналия век оригиналната версия е реконструирана с помощта на намерено клавирно извлечение на партитурата. Тренираното ухо на меломана веднага ще забележи малко очакваната стрета, с която завършва дуетът на Надир и Зурга, вместо обичайното повторение на мотива за жрицата. Оригиналната версия е използвана например в записа на Жорж Претр с Илеана Котрубаш и Ален Ванзо.

Постановката в Лиеж е на японеца Йоши Ойда в копродукция с Опера комик в Париж, където тя бе играна за първи път през 2012 година с участието на нашата Соня Йончева и руския тенор Дмитрий Корчак. Йоши Ойда, ученик на Питър Брук, създава изключително стилна, по-скоро импресионистична сценична картина, в която в едри щрихи оживяват тайнствените ритуали на непозната за нас цивилизация. Режисьорът получава вдъхновение от културата Окинава в древното царство Рюкю, разположено на архипелаг от 98 острова на югозапад от страната на изгряващото слънце. То е било независимо до 1879 година. В религията му важна роля играе жената, която се моли за сигурността на мъжете - риболовци. Разбира се Ойда не прави буквална реконструкция на изчезналата култура, а по-скоро вписва в символичната сценична рамка поетичността и екзотичния характер на операта на Бизе. Декорът на Том Шенк изобразява къс скалист, океански бряг. Реквизитите са пестеливи, свързани най-вече с риболова и гмуркането в океанските дълбини. Костюмите на Ричард Хъдсън както целия сценичен колорит са решени в прекрасни и преливащи се нюанси на морско синьо. Сравнително статичното действие е раздвижено в масовите сцени с помощта на танцьори.

Изпълнителският състав в спектакъла на 10 ноември бе на много високо ниво. Аник Масис – един от водещите френски лирико-колоратурни сопрани в последните трийсет години, се изяви като Лейла. В момента певицата е на 61 години, но гласът е в изумително добра форма и не е загубил нищо от своя цвят, свежест и подвижност. Масис показа изключително сигурна техника и красиви трилери във вокализите на жрицата от великолепния финал на първо действие в съпровод на мъжки хор. Малко по-късно сопраното изпя каватината на Лейла с много рафинирано фразиране, а в края на дуета със Зурга Масис закова безупречно ре на трета октава. Наистина ярък пример за певческо дълголетие и правилно вокално развитие.

В ролята на Надир се изяви Сирил Дюбоа – млад, многообещаващ лиричен тенор с наистина пленителен тембър. Французинът изпълни прочутия романс на героя с голяма лекота, хубави дълги линии и легато и осезаема носталгия. Прекрасна бе ѝ серенадата на Надир, предхождаща дуета му с Лейла. Най-богатият и драматичен образ в операта е този на Зурга, с финалната му саможертва в името на приятелството и любовта. Белгиецът Пиер Дойен създаде много релефен герой, както вокално така и сценично. Той притежава великолепен, звучен лиричен баритон, обагрен от красив, мек тембър. Дойен изобрази добре бушуващите чувства у Зурга в емоционалната ария от последното действие. Тембрите на Дюбоа и Дойен се сляха прекрасно в прочутия дует на Надир и Зурга. Дикцията на тримата певци бе кристално чиста и френският текст на момента можеше да бъде записан.

Оркестърът на Операта в Лиеж бе ръководен от легендарния Мишел Пласон, един от най-именитите френски диригенти за последните 50 години. Няма уважаващ себе си оперен любител, който да не е слушал някой от десетките записи, осъществени от Пласон за EMI, предимно с колектива на театър Капитол в Тулуза – там той бе главен диригент в продължение на 30 години. Емблематични са неговите регистрации на опери от Жюл Масне и Шарл Гуно. В Лиеж осемдесет и шест годишният маестро изнесе нагледен урок по интерпретация на френска романтична опера. Оркестърът звуча с изящество, финес, рафинираност, като звукът бе напоен с лиризъм, красота и неповторим френски аромат. Гласовете чудесно се вписаха в екзотичния музикален фон. Запомниха са хубавите индивидуални сола на дървените духови инструменти. Детайлно бяха изработени и хоровите сцени като особено внушителен бе драматичният финал на второ действие с химна към Бог Брама. Оркестровите щрихи бяха нанесени с най-фината четка и като цяло музиката докосна сетивата на зрителя с удивителна мекота и елегантност.

Спектакъл на много високо ниво във всичките му компоненти. Традиционно топлата публика в Лиеж възнагради участниците с дълги аплодисменти, а тримата солисти повториха на бис темата за жрицата от дуета на Надир и Зурга.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.

Галерия

Още от