Лирични сцени в 3 действия (7 картини) Вдовицата Ларина живее със своите две дъщери – Татяна и Олга самотно в своето имение на село. По случай края на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп жито и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води и своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае в дълбоката провинция. Романтичната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин.
Девойката е напълно завладяна от чувствата си към интересния мъж. Те не й дават покой и Татяна решава да напише писмо на своя избраник. В него тя му признава любовта си и го моли за среща.
Татяна с вълнение очаква Онегин в градината. Той идва и вежливо, но студено, казва на девойката, че не може да отвърне с взаимност на нейните чувства. Отказът на Онегин напълно сломява мечтата на нежното момиче.
По случай именния ден на Татяна в имението на Ларина пристигат много гости. Французинът мосю Трикé, обграден от гостите, пее куплети, посветени на именничката. Ленски отново води Онегин, който дори и тук, на празненството, изпитва скука. За да се развлече и едновременно с това да подразни Ленски, Евгений започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от фриволното държание на своя приятел и от суетността на годеницата си. Разгневен, той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада.
Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъстващите се опитват да помирят приятелите. Те решават да се дуелират на другия ден.
В ранното утро Ленски пристига със секундантите си на уреченото за дуела място. Мислите му обаче са отправени към Олга. Онегин идва със закъснение и за секундант води своя личен слуга. И двамата бивши приятели осъзнават цялото безмислие на този дуел, ала „изостреното” им чувство на достойнство и криворазбрана гордост не им позволяват да се сдобрят. Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада мъртъв.
След смъртта на Ленски Евгений заминава задълго в чужбина. Завърнал се в Петербург, той е поканен на бала в дома на своя стар приятел княз Гремин. За своя голяма изненада Онегин разпознава в съпругата на Гремин Татяна. Князът разказва на Онегин за щастливия си живот и му представя своята жена. Татяна хладно и резервирано поздравява Онегин и веднага след това се отдалечава. Онегин едва сега разбира какво е изгубил, отблъсвайки с пренебрежение нейната любов. За пръв път в живота си надменният Евгений е обхванат от изпепеляващи чувства и решава на всяка цена да се срещне с Татяна.
Младата дама все още обича Онегин и сега с вълнение чете неговото писмо. Влиза самият Онегин. Без да дочака отговор, той идва при нея и й разкрива любовта си. Татяна му разказва за своите страдания, но на молбите за прошка на Онегин отговаря, че миналото никога няма да се върне. Тя ще остане вярна на своя съпруг.
Отчаяният Онегин остава сам в света…
