Представителите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) представиха пред експерти в Министерски съвет препоръки в доклада за направения преглед на България по проекта "Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики".
България ще разчита на положително отношение от страна на Европейския съюз и Европейската централна банка към членството ни в механизма ERM II, известен като "чакалня на еврозоната", в края на април. Това заяви заместник-министърът на финансите Маринела Петрова пред представители на работната група на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са на посещение у нас.
От своя страна заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов посочи, че това е знаков ден за държавното и корпоративното управление. "В кратки срокове изменихме законите за да отговарят на нашите цели и това е доказателство, че България може да бъде давана за пример. Нашите цели са влизане в ЕРМ2 и в ОИСР", отбеляза той. "Очакваме 3,1 на сто увеличение на БВП, ние сме лидер по кредитен рейтинг в региона. Освен това България е на трето място по финансова стабилност в ЕС, защото държавния дълг е нисък спрямо създавания брутен вътрешен продукт", допълни Лъчезар Борисов.
Според него Агенцията за публични предприятия ще бъде органът, който управлява държавните предприятия и ще определя техните политики, в атмосферата на прозрачност. Г-н Богданов също така посочи, че днес Министерският съвет взе решение да се създаде холдинг за управление на ВиК сектора и нашите партньори от ОИСР определиха решението като добра стъпка.
България трябва да бъде призната като страна, която не е член на ОИСР, но прилага насоките и правилата, които организацията изпълнява. Това отбеляза Ханс Кристиансен от Секретариата към Работна група за държавно участие и приватизационни практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ако има нещо като модел за управление на държавните предприятия, то той се основава на прозрачност. "Няма задължение да се следва моделът на частните дружества защото те извършват и нетърговски дейности", каза г-н Кристиансен.
Той също така посочи, че правителството отговоря за работата на държавните предприятия, за тяхното представяне и печалба, но ОИСР насърчава създаване на отделно централно звено за контрол. На публичните предприятия се поставят финансови и нефинансови цели и управлението на компаниите отговоря за изпълнението на тези цели.
От своя страна г-жа Арийет Идризи, експерт от същата работна група, каза, че България трябва да гарантира че новият координационен орган е независим - неговото ръководство трябва да се назначава с конкурс и да има публично отчитане на неговата работа.
"Приоритетните ни задачи са да се направи анализ на предприятията създадени със специални нужди, дали те осъществяват търговски цели или имат нефинансови задачи и трябва да се реши дали те да останат търговски дружества или да се превърнат в администрация". Това посочи Петя Александрова, изпълнителен директор на Агенцията за публични предприятия.
Самият преглед и оценка на рамката за корпоративно управление на държавните предприятия съгласно Насоките на ОИСР може да видите тук.
