Икономическият растеж в България ще се забави значително през тази и следващата година, посочва Европейската комисия в доклада си за "зимните" макроикономически прогнози в рамките на ЕС, въпреки че новите прогнози не се различат съществено от тези в "есенния" доклад на ЕК, представен миналия ноември.
Комисията отбелязва, че реалният БВП в нашата страна се ускори от 3,1% през 2018 г. до очакваните 3,7% през 2019 г., въпреки "насрещните ветрове" от относително по-слабо външно търсене и по-голяма несигурност зад граница. Потреблението остана основният двигател на растежа, особено през първата половина на годината. Благоприятните условия на пазара на труда и нарастващите реални разполагаеми доходи подкрепиха положителната динамика на частното потребление, отбелязва ЕК.
Въпреки че условията за финансиране останаха благоприятни и използването на производствения капацитет в промишления сектор беше високо, инвестициите допринесоха само незначително за растежа на БВП. Износът пък беше отрицателно повлиян от влошаването на външното търсене и стана по-нестабилен. Вносът стагнира, ограничен от намалените стокови запаси и по-малко динамичните инвестиции в производствено оборудване.
ЕК очаква, че растежът на реалния БВП ще се забави значително до 2,9% през 2020 г. и до 3,1% през 2021 г. поради по-слаб растеж на вътрешното търсене. В "есенната" си прогноза от миналия ноември Комисията очакваше растеж на БВП от 3,0% през тази и от 2,9% през следващата година.
Въпреки че се очаква частното потребление да остане основният двигател на растежа, неговият принос за икономическата експанзия в България се очаква да намалее на фона на по-ниския растеж на заетостта, отбелязва последният доклад на ЕК.
Малко вероятно е инвестициите да компенсират по-бавния растеж на потреблението през 2020 г. и се очаква те да нараснат едва през 2021 г., заедно с малко по-силния растеж на износа.
Комисията посочи, че възходящ вътрешен риск за тази икономическа прогноза произтича от едно по-скорошно възстановяване на потребителските настроения, което може да доведе до по-добро от очакваното частно потребление.
В "зимния" доклад на ЕК се посочва, че инфлацията в нашата страна се повиши с 2,5% през 2019 г., повлияна от външни фактори, като например епидемията на Африканската чума по свинете, която даде възходящ тласък на цените на непреработените храни, както и колебанията в цените на горивата.
Очаква се цените на необработените храните и на енергията да поддържат инфлация в България около 2,3% през 2020 г., докато предполагаемият път на петролните цени се очаква да задържи инфлацията на ниво от 1,9% през 2021 година.
