Пиесата е писана по времето, когато е имало географски ширини и идеологически строй, в който паркетът се е купувал с връзки, а балатумът – свободно. И още, хората са мечтаели за цветен телевизор – за да си го купиш, пак трябвали връзки. Само че добрата драматургия, каквато е „Соло за биещ часовник“, надхвърля рамките на конкретността, защото задава вечни въпроси и поставя неотмиращите теми за пресечните точки на поколенията.
Авторът преплита началото и края на живота, а по средата поставя часовник, който отмерва устрема на младостта и несбъднатостта на старостта. Часовникът, който отмерва времето. Различно за всеки. Но с начало и край. И в началото – вечното усещане, че можеш всичко. А в края – вечното усещане за вехтост, слабост и липса на любов. Ето защо пиесата на Освалд Захрадник е играна много през годините.
„Радиотеатърът“ ви предлага да я чуете в запис на спектакъл на Театър 199, направен през 1978 г. Това е и последната роля на легендарната българска актриса Петя Герганова. Отдавна няма как да я видите, но можете да я слушате, съхранена във фонда на Радиото.
Участват артистите: Петя Герганова, Стефан Великов, Емил Стефанов, Михаил Михайлов, Калина Попова, Рашко Младенов, Стефан Стайчев.
Режисьор: Стефан Стайчев.
