Свиването на шведската икономика може да се окаже най-тежката рецесия от Втората световна война, сочат правителствени прогнози, според които намаляването на брутния вътрешен продукт може да достигне 10%, съобщава БТА.
Швеция не наложи строги ограничителни мерки, с каквито повече държави се опитват да спрат разпространението на Covid-19. Нарушените вериги за доставки и международни търговски отношения обаче ще навредят на икономиката й, отбелязват икономическите анализи.
Допълнителни правителствени разходи
Правителството на Швеция вече обеща да похарчи 100 млрд. крони (9,9 млрд. щатски долара) в борба с последиците на коронавирусната епидемия за икономиката. Финансовият министър Магдалена Андерсон освен това предложи кредити и кредитни гаранции на стойност 550-600 млрд. крони, припомня Ройтерс.
Правителствените разходи обаче няма да ограничат свиването на икономиката с над 4,2 процента, колкото сочи базовият сценарий, каза министър Андерсон при представянето на пролетния бюджет на 15 април.
Спадът може да е между 4,2 и 10 процента, уточни тя на пресконференция днес.
Намаление на брутния вътрешен продукт с над 4 процента в Швеция, ще бъде най-лошият резултат за икономиката на страната от 1940 година, когато тя се сви с около 10 процента заради Втората световна война.
Паричната политика
Освен мерките на правителството, централната банка на Швеция Riksbank също влива пари във финансовата система, за да предотврати недостиг на ликвидни средства и да не се затрудни кредитирането.
Любопитен факт е, че Riksbank е най-старата централна банка в света, но наред с това е известна и като пионер при въвеждането на различни финансови и технически иновации.
На 2 юли 2009 година Шведската централна банка бе първата в света, която реши да въведе отрицателен основен лихвен процент в опит да стимулира икономическия растеж в годините след финансовата криза. Впоследствие този ход бе приложен и от други централни банки, в това число и Европейската централна банка.
Швеция е и една от държавите, където книжните пари се използват все по-рядко. Електронните и мобилните разплащания заемат близо 80% от общия паричен оборот в страната, а през 2016 година Riksbank обяви амбициозна програма за създаване на национална електронна валута, наречена "е-крона". До този момент обаче планът е все още в подготвителната си фаза.