Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви на пресконференция след края на днешното редовно заседание на ЕЦБ, че брутният вътрешен продукт на еврозоната може да отбележи спад някъде между 5% и 12% през настоящата година в резултат на пандемията от коронавирус. Тя отбеляза, че настоящото икономическо свиване е "с безпрецедентен мащаб и скорост в мирно време".
Тенденцията показва "бързо влошаващи се пазари на труда" и "значително свиване на икономическата активност" през периода на пандемията, чиято продължителност все още не може да бъде определена, отбеляза централният банкер.
Лагард добави, че ЕЦБ очаква икономическо възстановяване след края на пандемията, но отбеляза, че "скоростта и размерът на това възстановяване са много несигурни". Шефът на централната банка също така отбеляза, че свиването на БВП и последващото го възстановяване ще зависят от мерките и политиките за ограничаване, свързани с овладяване на вирусната пандемия.
Кристин Лагард посочи, че централната банка приветства мерките, предприети от правителствата за предоставяне на подкрепа на работници, домакинства и компании.
Тя потвърди, че банката е готова да увеличи пандемичната програма за спешни покупки (PEPP), която в момента е на стойност 750 милиарда евро.
ЕЦБ е готова да коригира състава на PEPP с колкото е нужно и за толкова дълго, колкото е необходимо, каза Лагард. "В зависимост от продължителността на кризата тази програма може да бъде разширена след края на 2020 г.", добави тя.
"Ние сме напълно ангажирани да направим всичко, което нашият мандат позволява, за да подкрепим ликвидността и условията на финансиране", подчерта президентът на ЕЦБ, като похвали програмата PEPP като "изключителна".
Относно инфлацията, президентът на ЕЦБ отбеляза, че краткосрочните и средносрочните инфлационни очаквания в еврозоната показват спад. Лагард отбеляза, че прогнозите за дългосрочната инфлация са по-малко засегнати от предизвиканата от коронавируса икономическа криза. Централният банкер добави, че спадът в икономическата активност и на петролните цени влияят най-много на намаляващите инфлационни тенденции.
Лагард обаче отбеляза, че въпреки голямата несигурност, натискът върху инфлацията, породен от слабото търсене на петрол, може да бъде компенсиран от възходящ натиск върху цените на петрола, който може да бъде формиран от прекъсването на доставките.
