Германската икономика навлезе в рецесия през първото тримесечие, отбелязвайки най-сериозен спад след последната глобална финансова криза, тъй като коронавирусната пандемия и приложените карантинни мерки за нейното ограничаване предизвикаха рязко влошаване на частното потребление, капиталовите инвестиции и износа, показват неревизирани данни на немската федерална статистика Destiats.
БВП на водещата европейска икономика се сви през първото тримесечие на годината с 2,2% спрямо последните три месеца на 2019г., когато се понижи с 0,1 на сто. Това е най-големият икономически спад от първото тримесечие на 2009г., когато бушуваше последната глобална финансова криза и вторият най-силен спад след Обединените на Германия в началото на 90-те години на миналия век.
Спрямо година по-рано БВП на водещата европейска икономика се понижи през първото тримесечие с 2,3% след слабо растеж с 0,4% през последните три месеца на 2019 г.
Данните потвърждават предварителната оценка на Destatis от 15-ти май и показват, че негативното въздействие на коронавирусната пандемия е било доста сериозно още през първите три месеца на тази година, въпреки че разпространението на Covid-19 нямаше голямо влияние през януари и февруари.
Предприетите след средата на март (от 22-ри март) правителствени мерки за ограничаване на вирусното разпространение натежаха много силно върху потреблението на домакинствата, върху международната търговия и бизнес инвестициите в страната.
Според федералната статистика частното потребление се сви през първото тримесечие с 3,2% спрямо последното тримесечие на 2019 г., докато германският износ падна с 3,1% при спад на вноса с 1,6%, а капиталовите инвестиции в машини и оборудване се сринаха с цели 6,9 на сто.
Това означава, че частното потребление отне 1,7 процентни пункта от общата германска икономическа активност през периода януари - март, а негативната нетна търговия - 0,8 процентни пункта от БВП.
В същото време инвестициите в строителството, което формират почти 10% от БВП и е най-големият работодател в страната, се увеличиха през първото тримесечие с цели 4,1%, допринасяйки с 0,4 процентни пункта към икономическия растеж.
Държавните разходи също допринесоха (заедно със строителството) за предотвратяване на още по-брутален икономически спад, като се увеличиха с 0,2 на сто на тримесечна база.
Икономистите обаче очакват още по-голям спад на БВП през второто тримесечие, тъй като именно тогава по-голямата част от ограничителните мерки, въведени в средата на март за борба с вирусната пандемия, започнаха да оказват своето негативно икономическо въздействие.
"Тъй като представянето в първото тримесечие е резултат от "само" две седмици на карантина и прекъсване на веригите за доставки поради аналогичните мерки в Азия, не е необходимо много аналитични умения, за да се прогнозира много по-силен икономически спад през второто тримесечие", коментира пред Ройтерс Карстен Бжески, главен икономист за еврозоната в банката ING.
"Още три седмици през април на сериозна блокада и само постепенното премахване на някои от мерките след това (от 20-ти април нататък) не предвещават нищо добро за второто тримесечие", допълни той.
Приблизително 45 милиона души са били трудово заети през първото тримесечие, което е увеличение със 147 000, или с 0,3% на годишна база, като това е най-слабото повишение от второто тримесечие на 2010 г., отбеляза Destatis.
Една от причините, поради които коронавирусната пандемия имаше само умерено въздействие върху броя на заетите лица през първото тримесечие, е, че работниците, включени в правителствената схема за съкратено работно време, се отчитат като заети лица, допълни немската статистика.
Като цяло икономиката на страните от Северна Европа се сви далеч по-малко от тази на средиземноморските държави. БВП на Нидерландия се понижи с 1,7% през първото тримесечие, докато италианската икономика се сви с 4,7%, френската отбеляза исторически спад от 5,8%, а испанската икономика се понижи с рекордните 5,2 на сто.
