На 77-годишна възраст почина проф. д-р Вера Лалева Ганчева - изтъкната преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, очерци, научни трудове.
Това споделиха нейни близки в социалните мрежи.
Поклонението пред проф. Вера Ганчева ще бъда в понеделник, 15 юни, от 12.00 ч., в храма "Света София".
Ганчева е още автор на книги, очерци, научни трудове. Особено известни са преводите ѝ на „Пипи Дългото чорапче“ (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, както и тези на творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други.
За превода си на „Пипи Дългото чорапче“ получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 г. получава за втори път награда на Шведската академия.
"Бях много млада, когато отидох при нея, за да я уведомя, че в България има интерес към нейната книга и че аз ще бъда преводачката. Бях на не повече от 22 години. Не знам какво си е помислила за това как ще се справя с книгата, но ме окуражи. През цялото време, докато работех над текста, поддържахме контакт. Питах я за някои неща. Всичко завърши с една кулминационна среща с нея в нейния дом малко преди Коледа, след като книгата вече беше излязла и аз я занесох да я види. Българското издание на издателство "Народна младеж“, което вече не съществува, беше точно копие на шведското – с твърди корици, със същите илюстрации, но на български. Това ѝ направи много силно впечатление".
Ганчева е родена е на 23 февруари 1943 г. в София. Завършва Славянска филология. От 1965 до 1968 г. учи история на скандинавските литератури и шведски и норвежки език в Стокхолмския университет.
От 1966 до 1976 г. работи в БТА – започва като репортер в „Международна информация“, накрая е главен редактор на седмичника „ЛИК“.
През 1976 г. става заместник главен редактор на сп. „Отечество“.
През 1978 г. заема поста главен редактор на издателство „Народна култура“, а от 1980 до 1989 г. е негов директор. През 1989 г. напуска „Народна култура“ и работи в Швеция над дисертация труд за историческото развитие на шведската в контекста на световната литература, която защитава през 1992 г. в Института за литература при БАН.
През 1991 г. основава издателство „Хемус“ и е негов управител до края на 2001 година. От лятото на 2002 г. е съсобственик и управител на „Хемус Груп“.
От 1996 до 1997 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
От средата на 90-те години на ХХ век преподава история на скандинавските литератури в специалност „Скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1999 г. и по староскандинавска митология и по културна история на Скандинавския север.
От 1993 г. е председателка на дружеството за приятелство „България-Швеция“.
През 2001 г. излиза книгата ѝ „Швеция – страната и хората“.
Вера Ганчева е председателка на журито, което присъжда всеки две години награда на преводач от български на шведски или от шведски на български и контролира фонда със средства за нея, дарени от шведския писател Артур Лундквист и съпругата му, поетесата Мария Вине.
