Eмисия новини
от часа
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пандемията подсилила национализма и общностния дух, сочи проучване

Ситуацията с коронавируса е накарала повече хора да искат социални подобрения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пандемията от Covid-19 е подсилила национализма и общностния дух, водейки до промени в начина на мислене, които обикновено отнемат години, твърди проучване, цитирано от Ройтерс.

Изследването в шест държави по света разкрива още, че ситуацията с коронавируса е накарала повече хора да искат да работят за организации, целящи социални подобрения.

„Хората са все по-запознати със ставащото в техните общности, като същевременно стават по-критични“, каза Мартийн Ламперт, съосновател на нидерландската изследователска агенция Glocalities.

„Сега има много възможности за промяна, защото във времена на криза нещата стават по-подвижни и промените могат да станат по-бързо“, посочи той.

Докладът за тенденциите в резултат на Covid-19 е базиран на две изследвания сред 4271 души в 6 страни, като първото е направено преди кризата, а второто – когато по-голямата част на света бе поставена под ограничителни мерки.

Процентът на хората, които казват, че силно се интересуват от ставащото в техните общности се е увеличил с 10% в Италия, 9% в САЩ, Великобритания и Нидерландия, 6% в Южна Корея и без промяна в Бразилия, която бе засегната по-късно от пандемията.

„Това е голяма промяна, обикновено за такава трябват много години“, каза Ламперт.

Изправени пред обща здравна заплаха и отделени от по-широки обществени кръгове от ограничителните мерки, хората все по-силно се фокусират върху непосредствените си връзки и близките до тях, добави той.

„Хората искат да внесат свой принос и са по-заинтересувани от социални подобрения. Стават по-малко егоистични“.

Проучването обаче показа още, че пандемията някак си свива кръгозора, като премества фокуса навътре, подсилвайки тенденцията към национализъм, видима и преди кризата.

Недоверието към другите бележи ръст, а толерантността към различни философии спада. Доверието в националните правителства расте, докато се губи вярата в международните организации.

Според Ламперт обаче намалелите откритост и интернационализъм са предизвикали отпор от хората с по-глобални или егалитарни възгледи, „създавайки плодородна почва“ за социални движения като „Животът на черните има значение“.

„От една страна се наблюдава намаляване на толерантността и свиване на кръгозора, а от друга – реакция срещу това“.

Проучването е направено преди избухването на протестите срещу расовата несправедливост по света, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд при ареста му от полицията в Минеаполис.

Резултатите от изследването показват още, че се е увеличила вярата в науката.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна