Щурците, вятърът, огънят в камината, звънците на странджанските овце, дрънкащите бакърени съдове в багажника на колата, подскачаща по покрития с листа път от Царево до Изгрев, едно пеещо куче и един майсторски усукващ се котарак са част от героите в това плътно и пластически осезаемо аудио за хората, влюбени във вятъра, свободата и илюзиите.
„Ветрогонци“ гони неуловимите неща в самия себе си, в природата, в миналото, в усещането за момента и света.
Фичърът е замислен като аудиопортрет, рефлектиращ голямата тема за Балканите тук и сега, както като автентична история на реални хора в реално време, така и като аудиовглеждане „на воля“ на самия Николай Волев в собствения му микросвят. Ключ към замисъла е онзи особен момент на затишие след отминала буря, когато дори най-дръзките мореплаватели спокойно и ведро могат да се оставят на потока на разсъждения, пропити с онова особено усещане за укротяване, което носи лекият попътен вятър бонаца. Според подзаглавието това е радиофичър за двама българи, емигранти в собствената си страна. Една история за преследването на свободата – външната и вътрешната разказват гласовете на Николай Волев и Дончо Папазов.
„Ветрогонци“, заедно с фичърите на още 10 журналистически екипи от Гърция, Словения, Косово, Албания, Северна Македония, Турция, Румъния, Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора, са създадени през 2009 година в рамките на съвместния радиопроект „Аз живея на Балканите“, субсидиран от Фонда за развитие на радиото на EBU.
