На 6 юли се навършват 49 години от смъртта на Луис Армстронг, може би най-известният джаз музикант на всички времена.
Като повечето големи легенди и Армстронг е засенчен от собствения си успех. Публиката го свързва най-вече с песента What a Wonderful World, която се е превърнала в нещо като химн на човеколюбието и надеждата. Също толкова прочути са и дуетите му с Ела Фицджералд. Съвместното им изпълнение на La vie en rose е нещо като музикална визитка на радостта от живота.
Трудно е обаче да се проследи обхватът на влиянието на Луис Армстронг върху облика на джаза и издигането му до един от водещите музикални стилове на ХХ в.
Армстронг е не само легендарен тромпетист, чиито сола се анализират и изучават и до днес, не е просто певец, но и музикален посланик, популяризатор на музиката, която тръгва от улиците и нощните клубове на Ню Орлийнс, за да се превърне във форма на изкуство и да завладее света.
Ролята му за еманципирането на джаза е огромна и въпреки че техниката му на тромпет след това многократно е била надграждана от други изпълнители, никой друг не е създал и частица от музикалните шедьоври, които Сачмо създава с квинтета, а по-късно и секстета си „Hot Five“ и „Hot Seven“.
Разгледан в контекста на 20-те години, превъзходството му е още по-голямо. Във време, когато свиренето на тромпет попада в една от двете основни категории – на веселите, несложни ансамблови изпълнения на нюорлийнския диксилинед или маршовото стакато, характерно за военните оркестри на Ню Йорк, Армстронг открива пътя за едно по-изкусно фразиране и по-фрагментирано темпо, което ще разцъфти в следващите десетилетия.
Още от ранните записи на Луис се открояват не само бравурните му сола, но и лиричната страна на таланта му, вкоренена в нюорлийнския блус.
Специалистите твърдят, че Армстронг може би никога не надминава своите музикални постижения от 20-те години, но пък се превръща в един от първите феномени на попкултурата.
Появите те му в холивудски филми като "High Society" (1956), "Paris Blues" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и в безброй телевизионни предавания го превръщат в най-рядката порода знаменитости, които светът познава само с едно име: Сачмо (съкратено от „уста-торба“). Той продължава да изнася концерти по целия свят до смъртта си през 1971 г. и среща милиони с джаза, което го превръща в най-разпознаваемото въплъщение на тази музика завинаги.
Сачмо през целия си живот вярва и казва, че е роден на 4 юли 1900 г. Много години по-късно става ясно, че всъщност рождената му дата е 4 август 1901 г.
Любопитно е да се отбележи, че Армстронг започва музикалния си път във време, в което грипът върлува в родния му Ню Орлийнс, вземайки над 3300 жертви в годината между 1918-1919 г. Човекът, който прави повече от всеки друг за изковаването на самото понятие "джаз", е бил изложен на огромен риск от заразяване, а ние днес можем да се наслаждаваме на записите му и да се питаме каква би била историята на музиката без тромпета и дрезгавия глас на Сачмо.
