На 28 септември се навършват 112 години от рождението на големия български композитор, диригент и музикален педагог Марин Големинов. Възпитал поколения музиканти, акад. Големинов формира с творчеството си характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване.
Роден е през 1908 година в Кюстендил. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) през 1931 година. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 193134 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната.
През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (193638). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. В периода 1954-56 година е ректор на НМА. Директор на Софийската опера (1965-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).
Автор е на четири опери, две танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.
Запис от Златния фонд – как е написал „Нестинарка“ – можете да чуете в звуковия файл.
