2
Дълги периоди на засушаване, по-малко валежи и увеличаване на температурите - подобни климатични изменения очакват страната ни в краткосрочно бъдеще. Това показва разработваният от Националния институт по метеорология и хидрология сценарий за развитието на климата в България. Данните бяха съобщени на тържествена церемония по повод двойния юбилей, който тази година Институтът чества - 130 години метеороложка служба и един век хидроложки наблюдения. Директорът на института проф. Христомир Брънзов сподели:
"Това, което ни притеснява е зачестяването на екстремните явления от хидрометеорологичен характер. Виждате как има един дълъг период на засушаване, след това на интензивни валежи, след това има бурен вятър, след това има снегове, после няма снегове - тоест тази равномерност, която по рано я имаше в климата, вече я няма и се изостря".
На 20 февруари 1890 г. с предписание на Министерството на просвещението станцията в София добива статут на Централна метеорологична станция, а акад. Спас Вацов става неин завеждащ. Тази дата се приема за начало на българската метеорологична служба.
В НИМХ са обединени научните и научно-приложните дейности в областта на метеорологията, хидрологията, агрометеорологията, изменението на климата и управлението на водните ресурси.
Институтът изгражда, поддържа и експлоатира националната хидрометеорологична мрежа в България, която в момента се състои от 1026 станции и така обслужваме обществото и държавните институции с текущи данни и прогнози.
В НИМХ се създават и поддържат в оперативен режим различни системи за ранно предупреждение – за наводнения, за очаквано замърсяване на въздуха, за трансграничен пренос на радиоактивно замърсяване при аварии в АЕЦ; за разпространение на нефтени разливи, за пожароопасност, за опасно време чрез европейската система МЕТЕОАЛАРМ и други.
