„Стана една вечер, той вдигна кръвно, без никога да е имал високо кръвно и получи силно главоболие. Отидохме в спешното отделение на ВМА. Направиха му всякакви изследвания, без скенер на глава. Регулираха кръвното и го изпратиха да си ходи в къщи с препоръка да се обърне към личния лекар…ако кръвното не се регулира.
Той разбира се предпочете първо да си свърши работата в офиса, нали знаете – работата ни е обладала…той беше изпълнителен директор във фирма, много натоварен беше…“ това разказа пред БНР Десислава Пискулева.
„Когато главоболието продължи и на другата сутрин, той припадна и извикахме линейка, която го откара в спешното отделение на болница „Свети Наум“. Там разбрахме, че нещата са невъзвратими вече, не може и да се мисли за операция…Той беше в мозъчна смърт…
Впоследствие решението ми да дам съгласие за донорство дойде естествено.
Не можах да го питам, но ние сме заедно над 30 години и когато сме гледали филми с такава насоченост, е ставало ясно, че и двамата сме на мнение, че когато можеш да помогнеш – трябва да го направиш“, спомня си Деси.
„За мен това решение не беше трудно – защото знам – душата е вечна, а тялото е тленно…За мен колебание нямаше" , каза Деси Пискулева.
"Голямо разбиране получих от екипа в болница „Свети Наем“ в спешното отделение, от координатора по донорство доц. Милена Миланова – страхотен човек – беше много емоционален момент…
Те извикаха линейка от ВМА, защото там се направи първата трансплантация от черния дроб на съпруга ми…На младо момче в критично състояние с цироза на черния дроб вследствие на хепатит С…
Впоследствие бяха трансплантирани и бъбреците – така че трима души бяха спасени…За сърцето не се намери реципиент.“
Проблемите за малкия брой донорски ситуации според Деси се коренят в народопсихологията, в морала ни, в недостатъчната информираност, предразсъдъците, които имаме, в проблемите в здравеопазването.
Деси се включи днес в засаждането на 202 рози при НДК в памет на донорите у нас,организирано от Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и по предложение на пациентски организации.
„Хората трябва да осъзнаят, че никога не знаят от коя страна на бариерата ще бъдат - ами ако утре са в листата на чакащите за трансплантация – няма нищо страшно и фатално в това да помогнеш на друг човек – това трябва да се осъзнае…иначе болката не намалява…“ Това послание отправи Деси Пискулева.
Още по темата в звуковия файл
