Сами Догмуш е на 28 години, работи в сферата на дигиталното и социалното предприемачество. Воден от носталгия към своето детство и радостта от игрите от отминалото време, софиянецът, заедно с още съмишленици, решават да върнат тези забавления сред днешните деца. И не на последно място - да ги откъснат за малко от онлайн средата.
Наричат инициативата „Игрите на 90-те“, защото: „тези игри като че ли тогава за последно се играеха. Но от началото на новия век постепенно бяха заместени с настолни игри, с компютри, смартфони“ - споделя Сами Догмуш.
Хрумването се ражда преди 4 години, когато Сами решава „да разчупи IT обстановката в живота си и да внесе щипка игра и носталгия“.
Така стига до идеята за организиране на детски фестивали, където деца и родители да разучават игрите от 90-те години на миналия век.
„А те се играеха от сутрин до вечер. Дори обядът (често филийка с домашна лютеница - бел.ред.) се случваше между игрите“ - казва Сами и си спомня, че любимата му игра е била „стражари и апаши“.
Детството на децата на 90-те си прилича много, независимо от населеното място, в което са расли. Игрите – също. Но в един момент всяко дете оставя „куклите и количките“:
„Тръгнах 5 годишен на училище. И на 15-16 години бях вече в гимназията и имах други интереси. Но горе долу на около 13 намалих детските игри и започнах да се ориентирам професионално - как да се развивам напред; къде да уча; какво да работя? Затова при мен, така да се каже, детството може би спря малко по-рано.”
Сами признава, че и днес живее в квартала от своето детство, но сега не вижда деца, играещи на гоненка или криеница, дори не се чуват детски гласове в междублоковите пространства. Вместо това почти навсякъде има „групички, които тихо си „цъкат“ на телефоните.“ А преуморени от работа, родителите вместо да поиграят с тях, ги оставят на телефона или таблета и „виртуалното цъкане“ продължава като безкрайна спирала.
Една от целите на „Игрите на 90-те“ е да създадат пространство извън динамичното ежедневие, където да се роди жива комуникация между самите деца, а и с родителите.
Първото реално представяне на тази инициатива става това лято във Видин, като част от фестивала на града. Децата са очаровани. „Те бяха много любопитни, когато им показахме как се играе на „Дама“, „пиян морков“, „народна топка“, „федербал“, „дърпане на въже“- казва Сами.
Според младия предприемач „игрите на живо“ учат децата на състрадание, на отборна работа, на ценности и емоции, които трудно биха били предавани чрез игрите на телефоните. Живата връзка помага на детето да се свързва с околните, да създава приятелства.
Сами Догмуш иска „Игрите на 90-те“ да обиколят цяла България чрез съвместни мероприятия с училища и читалища в градове и села. Така ще могат да достигнат до повече деца. Но освен да провокира подрастващите, Сами напомня на всички:
„Не губете детето в себе си! Поддържайте го живо. Обръщайте повече внимание на децата си, забавлявайте се заедно и просто играйте!“
Снимки: Игрите на 90-те / @igritena90te
