В последните години волейболът единствен от отборните ни спортове държи високо ниво, а още по-хубавото е, че расте много талантливо поколение. Част от него е и центърът на Нефтохимик Илия Петков, който се развива повече от добре. Попаднал на правилното място в правилното време, Илия има какво да научи от играчи като Николай Николов, Теодор Салпаров, братята Валентин и Георги Братоеви и треньорът Николай Желязков. Още по-впечатляващото в историята на двуметровия център е, че започва да тренира волейбол едва 16-годишен.
“Може би попаднах случайно във волейбола, тъй като бяха ремонтирали залата в Добрич и родителите ми казаха защо да не отида да пробвам. До този момент тренирах спортни танци. Бях на 16 години. Вървях височък и тогава треньор на деца ме забеляза и ме попита дали не искам да тренирам малко по-сериозно. Защото аз бях отишъл с чистия умисъл да разтоварвам, за удоволствие. И така – родителите ми и треньорът Петър Пенев ме подтикнаха да започна по-сериозно да спортувам. Хареса ми, бързо се влюбих в спорта, колкото и клиширано да звучи”, разказва Илия.
“Нещата станаха много бързо, защото не успях да си изживея волейболното детство. Още на следващата или по-следващата година ме взеха в мъже. Нямаше кой знае каква конкуренция, не бяхме много момчетата, които тренирахме волейбол. Може би само мен и още едно момче взеха при мъжете. Нямах много време чисто технически да се изградя като състезател и да се усъвършенствам. Но пък от друга страна опитът е незаменим във всеки спорт и това също ми помогна. Сега продължавам да се уча, от по-големите, от треньора. Попаднал съм на хубаво място, с добър треньор, с добър колектив. Така че ходя всеки ден с желание на тренировка. Всички ми помагат много. В последните 2-3 години съм работил с много опитни играчи, продължавам да черпя знания. Те също са отдадени, което много помагат. Не го правят с нежелание или неприязъм – напротив. Оставаме често в залата след тренировки и това много помага”, добави центърът.
Илия Петков стана шампион с Нефтохимик, титуляр е в отбора и е един от най-резултатните волейболисти в мачовете. Но за всички е ясно, че 2020-та е по-специфична година, особено за спортистите. “Трудно е, защото се губи състезателният ритъм. Но от друга страна, за щастие, все пак продължаваме да имаме възомжност да тренираме. Не ни затвориха. Но е неприятно, когато няма мачове и състезания. Защото колкото и да тренираш, не е същото. Още повече, че нашият отбор прекара и вируса, което след карантината си оказа влияние. Чисто спортно-технически. Губим форма. Въпреки че повечето се чувстваха добре и изкараха вируса леко. Но 2 седмици вкъщи не е лесно за нито един спортист, знаем, че формата се губи леко”, изрази мнение Илия.
Центърът вече е част и от националния отбор, воден от Силвано Пранди. В началото на януари България ще играе в европейска квалификация в Израел срещу отбора на домакините и този на Австрия.
“Надявам се отново да разчитат на мен. По думите на Силвано Пранди, той ще разчита на мен. Което е допълнителен стимул за мен да тренирам още по-усърдно. Очаквам в края на декември да ни повикат и евентуално да изиграем няколко приятелски срещи, ако ни позволят. Ситуацията е малко особена и заради това се надявам да ни позволят да изиграем няколко контроли.
Австрия са по-класният отбор. Запознат съм с играта на 2-3 от състезателите им. За Израел не мога да кажа нищо, а този факт говори сам по себе си. Мисля, че шансовете ни за класиране на европейско са меко казано големи и е съвсем очаквано да го направим. Аз лично ще отида с такива цели и надежди – да се класираме за Европейското. Не обичам да се заканвам, но мисля, че това е съвсем реалистична прогноза. Мечтая да представям България на големи форуми, но съдбата ще покаже.
Тези дни на тренировка си говорихме с момчетата, че се надяваме скоро отново националния ни отбор да има същите успехи. Мисля, че се забелязва от всички, че се случва подмладяване. Аз лично не харесвам тази дума, не намирам и смисъл. За мен който има уменията и който може играе, а не по някакъв друг мотив. Но все пак доста опитни състезатели вече не фигурират в отбора и това оказва влияние. И то осезаемо. Силно се надявам младежкият дух и желанието за игра и доказване да си окаже и своето влияние.
Имаме добри млади играчи, които показват отлично развитие. И Денис Карягин, и Злати, Георги Петров, въпреки че той вече е в чужбина. Мисля, че имаме какво да предложим. Би било чудесно да направим нещо голямо още на Европейското първенство”, коментира Илия Петков.
Центърът на Нефтохимик не крие, че е готов да направи следващата крачка – трансфер в чужбина. “В моментната ситуация се правят трудно планове. Имах намерение още миналата година да играя в чужбина, но по ред причини това не стана. Но не съжалявам. Имах предложения и миналата, и по-миналата година. Но не съм намирал доводи, за да направя крачката. Понеже тук в България в последните две години, знам кой щеше да ми е треньор, разпределител, кой е в отбора, че ще играем евротурнири, че ще ми се даде шанс да играя. Това за мен е важно, защото съм на такава възраст, че за мен е хубаво да не пропускам сезон, полусезон и единични мачове. И затова не съм заминал все още.
Но се надявам идната година да се случи. Такива са ми намеренията, а какво ще стане, ще видим. Чувствам се готов. Пребивавал съм вече една година самостоятелно в чужбина. Бях записал графичен дизайн в Холандия, но прекъснах след първата година. Реших, че ми се играе повече волейбол, отколкото да ми се учи и че сега ми е времето. Тогава получих предложение от Добруджа да се върна и да играя, не можах да откажа. Има първенства, в които със сигурност бих искал да играя – италианското, руското, в Полша първенството също е страхотно. Не знам колко е реалистично да очаквам първи трансфер в такова първенство. Може би е, но не в първите отбори. Френското първенство също е подходящо за младите играчи, немското, донякъде”, добави националът.
Илия разкри и част от плана на опитния Николай Николов да му помогне в изграждането на кариерата му: “Може би миналата година чисто технически ми даваше повече съвети. Тази година се изграждаме повече като личност и като характер, ако мога така да кажа. Понеже съм доста емоционален и той го знае много добре, а това също се тренира. По-често ми пречи, отколкото да ми помага. Може би опитните около мен имат план за моето изграждане, все пак са минали през това. Треньорът Николай Желязков също подпомага процеса”.
Георги Братоев също му гласува големо доверие: “приятели сме и извън залата, смея да твърдя – близки. Помага ми много. Може би понякога ми гласува повече от нужното доверие. Подкрепяме се, уникално е. Един от най-добрите разпределители, може би в световен мащаб”.
Илия разкрива, че атмосферата в Нефтохимик е прекрасна, за което помагат и честите събирания с момчетата. Не рядко сплотяват колектива с игра на футболния симулатор FIFA 21.
“Доста често взимаме плейстейшъни и играем FIFA, дори не само на лагери, а и на гостувания за няколко дни. Обикновено преди мач имаме една тренировка, в деня на мача също лека тренировка, плюс мач. Но вечерите в деня преди мача имаме около 4-5 часа, в които сплотяваме колектива. Особено с FIFA.
Ивайло Лалов играе много добре. Въпреки че обратно на доста очаквания, Теодор Салпаров също се справя завидно, имайки в предвид възрастта му. Без да го подценявам и да налагам някакви стереотипи. Той не играе често, но долавя бързо тънкостите на играта. Мисля че синът му има плейстейшън, но не си го представям да играе често с него. Може би чисто усещанията му и знанията му за футбола му помагат. Играе доста нестандартно и това му помага. Патил съм си от него, не мога да го скрия”, коментира с усмивка Илия Петков.
