Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Иономиката ще достигне предпандемичното ниво през 2022 г.

БНБ прогнозира спад на БВП на България с 4,4% през 2020 г.

Очаква се икономически растеж от 3,7% за 2021 г. и от 3,6% през 2022 г.

Снимка: архив

Реалният брутен вътрешен продукт на България ще се понижи с 4,4% през 2020 г.,  което ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции.

Това показва базовият сценарий в последния доклад с макроикономически прогнози за декември на Българската народна банка. През септември БНБ прогнозира по-дълбок икономически спад с 5,5 на сто.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена на базата на информация, публикувана към 22 декември 2020 г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 11 декември 2020 г.

Нарастването на броя на нови случаи на заразени с Covid-19 през последното тримесечие на 2020 г. доведе до повторно затягане на ограничителните мерки в другите страни от ЕС и в България, което ще засегне негативно икономическата активност през тримесечието, макар и в по-малка степен от мерките през пролетта на 2020 г., посочва БНБ. При изготвянето на прогнозата е направено допускане, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021 г.

Централната банка очаква фискалната политика да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност.

В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г., БНБ прогнозира икономическата активност да нарасне с 3,7% през 2021 г. и с 3,6% през 2022 г. и да достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г.

През септември обаче централната банка прогнозира по-силен икономически подем от 4,0% през 2021г.  и от 3,8% през 2020 г.


БНБ очаква прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде подкомпонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината.

Растежът на БВП през 2022 г. пък ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.

БНБ очаква годишната инфлация да възлезе на 0,3% в края на 2020 г. (спрямо 3,1% в края на 2019 г.), след което да се ускори до 2,0% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини.

Рисковете пред базисния сценарий на макроикономическата прогноза се оценяват в посока на по-голям спад на икономическата активност през 2020 г. и по-бавно последващо възстановяване през останалата част от прогнозния период.

Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на Covid-19 в глобален мащаб и в България, показва последният анали на БНБ. Това би потиснало за по-дълъг период от прогнозираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват предимно като ориентирани в посока реализация на по-слаба инфлация и са свързани с възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP).

Цялата макроикономическа прогноза на БНБ може да видите тук.




Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.