Eмисия новини
от 12.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

12-те млрд. евро от ЕС да са и за зелен рестарт на българската икономика и стартъп компании

| обновено на 22.01.21 в 17:11

За това настоява Коалиция “За зелен рестарт” и поиска спешно да бъде преработен Националният план за възстановяване и устойчивост на България, с който се кандидатства пред Европа. Европейският парламент одобри седемгодишния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. Дългосрочният бюджет на ЕС, съчетан с механизма “Следващо поколение ЕС” — временният инструмент за стимулиране на възстановяването, ще бъде най-големият пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на Европа след COVID-19. Визията е Европа да бъде по-екологична, по-цифрова и по-устойчива. Краен срок за официално подаване на Националния план за възстановяване и устойчивост пред европейските ръководни органи е 30 април 2021 г.

Пари срещу реформи

Националният план за възстановяване и устойчивост на България беше публикуван на страницата на Министерски съвет на 30.10.2020 г. А срокът за изпращане на становища и препоръки беше един месец. Сред критиците му е Коалиция “За зелен рестарт”, която настоява за спешна преработка на правителствения план. В инициираната от MOVE.BG коалиция влизат още “Грийнпийс”-България, WWF България и “Институт Кръгова Икономика”. Коалицията беше създадена с настояване България да използва 12-те милиарда евро допълнителни средства от Европейския съюз за зелен рестарт на българската икономика. И предлагат пет важни приоритета, които задължително да бъдат включени в Плана: иновации и стартъп развитие, кръгова икономика, климат, енергиен преход, както и биоразнообразие и земеделие. 

47% от родните стартъп компании развиват глобални иновации

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG заяви: "47% от стартъп компаниите развиват глобални иновации. Тези компании трябва да се подкрепят, защото те са гръбнака на бъдещата конкутрентноспособност. А истината е, че в момента за тях няма специални полотики, вкл. в програмата, която правителството осигури в подкрепа на малкия и среден бизнес, иновативните компании не бяха изрично подкрепени, както в почти всички европейски компании със специални фондове, които да осигирят ресурс не просто за тяхното оцеляване, но и за устойчивото им разитие. Ние настояваме това да се случи с нарочен фонд, който да бъде в рамките на 150 млн. евро за три години. Вкл. да има механизъм за дялово учатие за тези компании. А със средствата генерирани след това от продажба на дялове да може да се самоинвестира". 

Този седем годишен бюджет на ЕС е за настоящето, но и за неизвестностите, които крие бъдещето. Затова за борбата с изменението на климата е предназначен най-големият дял от европейския бюджет досега - 30 % от средствата. Критика към Плана на българското правителство за възстановяване и развитие отправи и ръководителят на „Грийнпийс“-България Деница Петрова: "За нас е критично това, че в плана не се говори за участието на гражданите в тази енергийна транформация. През 2021-ва г. в българското законодателство ще бъде транспонирана директивата, която насърчава гражданите да са и производители на елекроенергия. Много закъсняваме, в Европа има вече над 1 500 енергийни общности, които сами произвеждат енергията си и са независими. А в България няма още нито една. За нас е ключово в плана да се използва този енергиен преход към възобновяема енергия. Да се разработят законовии финансови стимули хората да се включват в енергийната система на страната ни".   

Парите за българската част от безпрецедентния механизъм за възстановяване “Следващо поколение ЕС” не са гарантирани и отпускането им зависи от изготвянето на национален план, следващ принципа пари срещу реформи, както и подкрепата за зелената и дигиталната трансформация на икономиката.

Балин Балинов – координатор „Енергийни решения“ на „Грийнпийс“-България добави: "Една от възможностите, която беше спомената в рамките на този огромен бюджет сега за въстановяване от коронавируса, как покрай енергийната ефективност ще слагаме и слънчеви панели на покривите, но управляващите не уточниха как ще стане това и у кого ще отиде тази енергия. Т.е. изключително важно е да имаме някаква предвидимост и много точна и ясна информация, за да може хората да са спокойни какво предстои, какви са възможностите и какво означава тази промяна с тяхно участие".  

Целият репортаж чуйте в звуковия файл: 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия