Думата „карантина“ вероятно никога досега не е била толкова здраво заседнала в нашето съзнание със страни по света, налагащи правила за самоизолация на пристигащите, които изглежда се променят от седмицата на седмица. Но думата „карантина“ датира отпреди цели 600 години. Тя се появява в Италия, когато венецианците се борят с друга опустошителна болест - бубонната чума.
Това става през 1400 г., когато корабите, стоките и техните екипажи, пристигащи от изток, трябва да се изолират, преди да продължат пътуването си до континента. За да защитят гражданите от ранните вълни на болестта, властите създават система за изолация на два острова в техните лагуни – система, която продължава да се използва и до днес.
Карантинните острови
Островите са наречени „Лазарети“ - име, заимствано от първия от тези острови, Света Мария от Назарет.
Само на няколко километра североизточно от града, стратегически разположен при влизането в лагуната, с указ през 1648 г. е основан втори Лазарет, наречен „Lazzaretto Novo“ или Нов Лазарет.
„Докато болните отивали в Стария Лазарет, здравите били настанени в Новия Лазарет, за да се предотврати разпространението на болестта, тъй като не било възможно медицинско лечение“, обяснява Героламо Фазини, президент на Археоклуб във Венеция, попечител на Лазарет.
„Чумата дошла във Венеция най-вече от морето и от корабите, всеки кораб бил потенциална бактериологична бомба, на борда на тези кораби са били черните мишки, идващи от Африка или Изток, пренасящи паразити и предаващи болестта на хората чрез бактерията Yersinia Pestis, причиняваща чумната инфекция“, казва Фазини. Пътниците, екипажите и техните товари прекарвали 40 дни във венецианската „quarantena“, откъдето произлиза и днешното наименование „карантина“, което означава в превод - точно 40 дни. Това бил приблизително периодът от време, за който се смятало, че е необходим, за да се избегне заразяване.
Периодът на карантина можел да варира, точно както днес, когато страните по света въвеждат различни периоди на карантина, за да предотвратят разпространението на Covid-19. Рисунки, оставени по стените на голяма сграда, използвана за съхранение на стоки на остров Лазарет, свидетелстват за една карантина от 54 дни, а в други моменти за по-кратка.
Островите били разделени на десет изолационни отделения, с къщи, разположени понякога по целия им дълъг периметър от един километър. Църква на името на св. Вартоломей, била в средата на четирите отделения, за да могат хората да присъстват на литургия, като същевременно спазват необходимата безопасна дистанция. До църквата имало две гробища, християнско гробище, наречено „Camposanto“ (Светото гробище), и мюсюлманско гробище, наречено „Гробището на Триполините“.
Днес сградата на изолираните е музей, в който са изложени венециански лодки и артефакти от остров Лазарет и други части на лагуната.
Бубонната чума
Бубонната чума се появява и преповтаря в Европа от векове и е една от най-страшните болести в света. През 17-ти век лекарите, които се престрашават да лекуват болните, се покриват с главата до петите и носят маска с дълъг клюн, подобен на птица. Клюнът имал за цел да предпази лекарите от „отровния въздух“, който по това време се смятало, че разпространява чумата. Смятало се, че формата му дава достатъчно време на съединение от „защитни“ билки, канела, смирна и мед да се задейства, преди въздухът да удари ноздрите и белите дробове на чумните лекари.
Визията станала толкова емблематична в Италия, че „чумният доктор“ се превръща в основен елемент на италианските Комедия дел арте и карнавалните празници и все още е популярен костюм до днес
Информацията е на агенция БГНЕС, която цитира Евронюз.
