Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Анализ от позицията на кейнсианската макроикономическа теория

П. Краб: Защо спасителният план на Байдън няма да помогне на икономиката

А само ще донесе по-високи данъци

Президентът на САЩ Джо Байдън напуска катедрата след пресконференция по изпълнението на американския спасителен план в Белия дом, Вашингтон, 15 март 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

По-големите правителствени разходи в САЩ днес само ще доведат до по-високи данъци утре, пише финансистът Питър Краб в статия за в. "Айдахо стейтсман", цитирана от БТА.

Спасителният план на Байдън не е точно рецептата, предписана от лекаря, а лекарят в случая е икономистът Джон Мейнард Кейнс, казва авторът, който е преподавател по финанси и икономика в Северозападния Назарянски университет в град Нампа, в северозападния щат на САЩ Айдахо.

Тезата на Краб е, че страничният ефект от плана на американския президент на стойност 1,9 трилиона долара за подпомагане на националната икономика, пострадала от пандемията от коронавирус, ще бъде по-високи данъци.

Приемането на този закон е пряко прилагане на кейнсианската макроикономическа теория, посочва още Краб. Ето и целия анализ на финансиста:

Байдън на пресконференцията за спасителния план - 15 март 2021 г.

„Трактатът на Кейнс от 1936 година "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" обяснява как фискалната политика на правителството може евентуално да стимулира икономическата активност, когато производството и заетостта са на ниско равнище.

Теорията на Кейнс какво да се прави при слаба икономика е ясна: правителството трябва да се намеси, за да повиши търсенето като цяло.

Правителството трябва да купува онова, което фирмите произвеждат, така че техните служители да продължат да работят и на свой ред да бъдат потребители.

Кейнс пише своята теория в отговор на икономическите проблеми в началото на 30-те години на миналия век. Съкращенията на работници по света по онова време идват в подкрепа на неговата идея, че трудовите възнаграждения не се коригират спрямо намаляващото търсене.

През някои периоди на рецесия в миналото прогнозите, съдържащи се в теорията на Кейнс, са се сбъдвали. Вместо понижаване на трудовите възнаграждения икономиката е преживявала много съкращения и нарастваща безработица. "Лекарството", предписано от Кейнс е правителството да харчи повече средства. То обаче не винаги е давало резултат.

В отговор на последната рецесия - от 2008-2009-а - Конгресът на САЩ отпусна големи суми като икономически "стимули". В резултат бюджетният дефицит на страната достигна най-високото си равнище от Втората световна война.

Американската икономика обаче отговори на тези нови правителствени разходи с по-бавен от обичайния растеж. Според службата за икономически анализи към министерството на търговията на САЩ икономиката на страната се е представила под потенциала си от 2009 до 2017 година.

И така, какво би препоръчал лекарят сега?

Кейнс пише, че ако заетостта е близо до естественото си равнище, а инфлацията е ниска, то държавата трябва да харчи по-малко и да намали дълга. Федералното правителство не е имало бюджетен излишък от почти 20 години.

Така че Кейнс не би призовал днес за по-големи разходи. Вероятната последица от новия закон ще е връщане към бавен икономически растеж. Това се дължи на т. нар. от икономистите „изтласкващ ефект“.

Икономистите от Харвард Робърт Баро и Чарлз Редлик доказаха, че когато правителството увеличава своите разходи, било то като повишава данъците или взима по-големи кредити, това няма ефект върху потреблението на обществото и бизнеса като цяло.

В отговор на новия политически курс домакинствата започват да спестяват повече, очаквайки по-високи данъци.

Държавните разходи препречват пътя на (или изтласкват) частните разходи.

Въпреки че Кейнс е бил прав за своето време, по-голямото кейнсианско харчене днес не е ефективно лекарство, а просто индикатор за по-високи данъци утре“.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.