Eмисия новини
от 17.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Честа жертва на липсващи медикаменти са психично болните

Боряна Маринкова: 63% от сигналите за недостиг на лекарства са заради невъзможността за внос

Чрез дерегистрираните лекарства изваждаме хората от законната верига на доставки

Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българскатa Асоциация за Развитие на Паралелна Търговия с Лекарства

При 63 на сто от сигналите за недостиг на медикаменти причината е невъзможността за внос, заради прекъснати доставки във връзка с производствени или други проблеми“, каза пред БНР Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства.
"Трайната, хронична тенденция за България е медикаментът да спира да се внася. Причината е в силно затегната система за ценови натиск и много от евтините лекарства не могат да останат на пазара в България. Подава се заявление, че се преустановяват доставките, след което продуктът се дерегистрира и българските пациенти, които са били доволни от него, продължават да го търсят, доскоро в други държави, а откакто пътуването е затруднено, много от тези хора попадат в каналите за фалшиви лекарства по интернет.

Ние дефакто чрез дерегистрираните лекарства изваждаме хората от законната верига на доставки“, категорична е Маринкова.

БГНЕС

От Асоциацията предлагат да бъде регламентиран вносът на дерегистрираните лекарства, които не са спрени заради лекарствена безопасност, надяваме се да бъдем чути от новия парламент и новата Комисия по здравеопазване.

За последните шест години 2080 лекарства са изтеглени от пазара по икономически причини и така в България тенденциите за лекарствения пазар не са много обнадеждаващи.

И още от данните на интернет базирана платформа на Асоциацията и Федерация Български пациентски форум: При анализирани 1327 сигнала се налага изводът, че при 42% от случаите на липсващи лекарства причините се дължат на недостатъчен внос или изтегляне на лекарства от пазара ни, а 19% касаят неразрешени лекарства.

„По време на първия локдаун сигналите към платформата нарастват с 20 на сто. Преобладават запитванията за нерегистриани лекарства. При втория локдаун се отчита завишено търсене и драстично изкупуване на антибиотици за лечение на Covid-19 и хранителни добавки с цинк.


Случаят с нискомолекулните хепарини от 2020 година отново се дължеше на недостатъчен внос на фона на растящо потребление поради индикации, свързани с коронавирусната болест, но и поради свръхконсумация, провокирана от страха на хората. Когато пък се въведе режимът на отпускането им само за бременни жени, това постави под риск пациенти с онкологични и сърдечно-съдови болести и това създаде огромен проблем, над 100 са сигналите за този медикамент“, поясни още Маринкова.Тя заяви:

"Ако имаше възможност у нас за бърз внос в този момент, ние можехме да доставим медикамента от друга държава от ЕС. Но независимо от новите регламенти у нас , процедурите са изключително тромави и все още има административни бариери, като бавното утвърждаване на цената на продукта, ние предложихме спешен или кризисен внос в такива случаи, но това не се случва, както в Белгия или Холандия", поясни експертът.

Честа жертва на този недостиг са лекарствата в областта на психиатрията, даде за пример Боряна Маринкова.

"Това са медикаменти за биполярно разстройство, социално значими заболявания, а за тези пациенти е и жизнено важно да не се прекъсва терапията. И в тези случаи пациентите сами си търсят лекарството в съседни на нашата страна държави.

Подобен, но вече разрешен е случаят преди седмици с липсата на два медикамента за диабет тип 2 и за щитовиндата жлеза. Единият е вече наличен в аптечната мрежа, и след проверка на БНР, за другото има заместител", поясни изпълнителният директор на Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства.

Още по темата в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.