Eмисия новини
от 18.00 часа

Как Франк Синатра стигна до село Слокощица?

How Frank Sinatra reached as far as Bulgaria’s village of Slokoshtitsa

| обновено на 28.05.21 в 12:45
Снимка: личен архив

Има хора, които променят статуквото. Хора, които в трудностите търсят възможности. Хора, които имат въображение и идеи и увличат и другите около себе си. Именно такъв е Петър Петрушев, с когото ви срещаме в поредния епизод от нашия подкаст.


Петър е роден в Слокощица - село с малко под 200 жители, с две църкви и само на километър южно от Кюстендил, в полите на Осоговската планина. Учи в местното училище, после в Кюстендил. От малък знае, че иска да има ресторант. И решава да го направи не в големия град, а у дома, в Слокощица. Пътят от първата греда в къщата на родителите му, която запазва и вгражда в строежа на мечтания ресторант до наградата за най-добре еко-къща на годината не е лесен. Но пък е сладък. И солен. И с подправки. И е зелен, във всяко едно отношение. Днес заради това, което Петър е създал, Слокощица е известна не само в цяла България, но и в Сърбия, Северна Македония и къде ли не. И тъй като от самото начало Петър започва да събира боклука си разделно, постепенно увлича цялото село (благодарение на две майки от детската градина там, които споделят, че „доброто се предава лесно“) и днес то се дава за пример в цяла България за това как „превръщат“ боклука си в ремонтирани спирки, зацветени улици и детски площадки.

Последните нововъведения Петър реализира по време на локдауна, благодарение на средствата, получени по програмата ОПИК, които в неговия случай са достатъчни поради факта, че в счетоводно отношение винаги всичко е било перфектно и прозрачно. Така вместо да почива, той на спокойствие добавя още все по-зелени елементи.

И ако вече се питате какво общо има цялата тази история с Франк Синатра, ще ви кажем, че мечтаният ресторант на Петър се превръща в комплекс, в който всяка стая е различна и уникална. Една ни пренася в праисторическия свят, какъвто го познаваме от семейство Флинстоун, друга – в разкошните времена на френския Ренесанс, а една от най-интригуващите е посветена именно на Франк Синатра. И Васил Петров често обичал да отсяда там.


Интересното е, че Петър и съпругата му измислят всичко само, не са наемали дизайнер, помагал им е само „чичо Гошо от Слокощица“. Но като стана дума за музика, най-труден в началото е бил моментът, в който е трябвало да обявят, че в техния ресторант няма да има … чалга. В този регион, в онези времена, това е изглеждало по-скоро губещ ход. Но Петър никога не се е съобразявал с установеното. Вярвал е, че така ще създаде друга „публика“, друга общност. И днес в една от залите има пиано, на което виси портрет на Бетховен, има библиотека, от която всеки може да си вземе книга (може и да остави).


Но да се върнем на това, което отличава създаденото от Петър Петрушев. Най-впечатляващи са като че ли зелените покриви, върху които са се настанили зайчета и ... козички, специална порода, южноамерикански. Така се получава двоен ефект – забавление за децата и самите животинки поддържат тревата. За да направи тези покриви, Петър „взима назаем“ от чужбина, от Германия и …Исландия. И е първият, който прави нещо подобно в България.


За разделното събиране на боклука споменахме. Прави го от първия ден, и защото вярва, че е правилно, и защото така е по-практично, защото генерира толкова много боклук, че задръства контейнерите, които в Слокощица се събирали два пъти в седмицата. И всеки нов служител, който идва на работа при Петър, бива обучен на това разделно събиране. А служителите му са над 30, като през лятото взима и доста студенти. Млади, бързи и усмихнати – това прави впечатление веднага.

Продължаваме с нововъведенията – тъй като Петър вярва, че трябва да бъде независим, той използва всичко – от дъждовната вода до специален конвектор за топлия въздух. Няколко години изкупува черешовите костилки в региона (все пак говорим за Кюстендил) и ги използва за отопление. Прави си сам джакузи, рециклирайки стара цистерна (чуйте и ще разберете как), което е разположено на един от въпросните зелени покриви. Понеже обича истинските неща, е започнал да изкупува най-нежеланите дънери, които иначе се изхвърлят и ги превръща в какво ли не, от полилеи до поставки за маса. По стените на ресторанта има алпинеуми от зелени подправки, а по външната част на сградата – стена за катерене.


Стигаме до така важния елемент за един  ресторант – храната. Самият Петър е готвач по образование (и призвание) и когато иска да си почине, влиза в кухнята и готви. Рядко обаче има време, за съжаление. Но следи изкъсо всичко. При него се готви със сезонни продукти, всичко е прясно, затова вкусът на храната винаги е различен. И фактът, че няма шанс за маса без резервация, показва, че тази формула е успешна и …вкусна. Петър подкрепя всички местни производители, като купува първо тяхната продукция. Отскоро има и мобилна кухня, с която готви на необичайни места из осоговската планина. Има специален проект за запознаване на деца с местните кулинарни традиции и се случва често да ги води в почти изоставени села, където възраждат някогашните специалитети, като децата ги приготвят сами.


Остава да добавим, че Петър Петрушев сам асфалтира улицата пред комплекса, обновява автобусната спирка, изчиства и украсява стълбовете. Вярва в зеленото придвижване, отскоро кара електромобил и се надява да подмени всички коли за доставка на храна със зелени такива.

Във всичко го подкрепя съпругата му, която е от София, но е учила в Кюстендил, но пък преди да срещне Петър, не е подозирала, че съществува такова село Слокощица. Впечатлена е обаче от факта, че все още има мъже като Петър, който не само има идеи, при това смели и несъобразяващи се с граници, но и работи неуморно и ги осъществява. Имат две малки деца, които не могат да си представят, че ще отгледат другаде.

Чуйте Петър Петрушев, няма да съжалявате, ще се изпълните с надежда. И ако се окажете в региона, идете до село Слокощица, което вече е много по-оживено, по-известно и ярко. До голяма степен заради Петър.

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само възгледите на автора и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация.

Снимки: Тихият кът, Слокощица
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.