79 години след създаването му през 1942 романът „Чужденецът“ ще стигне до българската публика като аудио в 35 епизода.
Четенето на „Чужденецът“ е пътуване не само навътре в смисъла и посланията на текста, навътре в интроспекцията, но и във времето и пространството. То започна от случките и образите, прекоси реални и фантазни територии, забави темпото, за да открие какъв е светът зад имената, географските и исторически понятия, да очертае, дори само като силует, човека зад текста. Често това пътуване, следвайки криволичещото темпо на повествованието, става самото то променливо, ту устремено, ту вглъбено. „Чужденецът“ е романът на стотиците малки обрати, на изненадите на всички белетристични нива, от синтаксиса на изречението до композицията на цялото. Понякога скоковете в повествованието дори не са в рамките на едно изречение, а някъде между точката на предишното и главната буква на следващото.
Благодарение на Васил Дуев Тайг четенето на „Чужденецът“ роди едно изключително аудио.
„Чужденецът“ е първият роман на Камю. Действието на романа се развива в Алжир, столицата на Алжир, френска колония от 1830 до 1954, когато започва партизанска война за независимост, завършила едва през 1962 с обявяването на независимост.
Едва-що излязъл от печат „Чужденецът“ на господин Камю постигна широко одобрение. Повсеместно се повтаря, че това е „най-добрата книга от Първата световна война насам“. В рамките на литературната продукция за този период самият роман създава впечатление за „чуждост“. Жан-Пол Сартр
В сърцето на романа лежи една малка и относително независима история за чеха, който тръгнал на гурбет и когато се върнал, бил отровен от майка си и сестра си, на които не казал кой е, за да се пошегува. По-късно епизодичната история се превръща в пиесата „Недоразумението“. Заедно с есето „Митът за Сизиф“ и пиесата „Калигула“ те оформят тетралогията, която Албер Камю нарича „цикъл на абсурда“, защото полага основите на философията на Камю.
12 години след публикацията на романа, през април 1954 г., в продължение на няколко дни, Албер Камю прочита сам интегралния текст на романа си пред микрофона на тогавашното държавно френско радио Radiodiffusion-télévision française (RTF), което от 1949 включва и телевизията в наименованието си. Любопитно е, че в началото Камю чете ужасно бързо, но лека полека с напредването на историята забавя темпото и без да губи делничния тон, започва почти неуловимо да помага и на смисъла, не само на плавността на словесния поток, чрез малка пауза или леко смислово акцентиране. Но нищо патетично, нищо умозрително, нищо натегнато. Максимално разговорно.
Оригиналният глас на Камю звучи и в нашето четене. При положение, че записът от 1954 е запазен, беше неустоимо изкушение да използваме фрази от него в нашето четене. Новата продукция на Радиотеатъра прерасна в истински празник на франкофонията и благодарение на Cézame Music, които ни съдействаха в използването на музиката на Греко Касадесус. В отделни епизоди музикалната картина включва и Лео Ферре, Ерик Сати в изпълнение на Даниел Варсано и Ибрахим Маалуф.
През 1957 Албер Камю става Нобелов лауреат. През 1960 загива в автомобилна катастрофа, около която витаят многобройни хипотези.
„Чужденецът“ си остава първият от 100-те най-добри книги на 20 век според фреската класация от 1999, вторият от най-големите успехи на издателство Gallimar след „Малкият принц“ и третият най-четен френски роман изобщо. Добре дошъл в ефира на БНР.
