Когато говорим за „български фашистки окупатор“ някак си подразбираме, че до този момент сме били свободна държава, свободен народ. И изведнъж пристига българският окупатор, който ни отнема тази свобода. И като в една колективна амнезия забравяме, че преди този български окупатор в Македония има сръбски окупатор или югославски окупатор. Или ако трябва да бъда в синхрон с цивилизационните норми, под окупацията на сръбския крал Караджорджевич.
Това заяви бившият премиер на РС Македония и лидер на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски Обръщение на тема ′′ Македония през Втората световна война“, публикувано във "Фейсбук" страницата му, цитиран от БГНЕС.
„Тази 23-годишна окупация на югославския кралски двор изведнъж колективно – политически и историографски, я забравяме, все едно не е съществувала. Държим се като паднали от Марс и обсъждаме настървено българската окупация. От всички тези силни защитници на израза „българска фашистка окупация“ нито един не каза, че преди това сме били под сръбска окупация. Тя не е била фашистка, но е била силна диктатура.
Нима забравихме толкова бързо, че в югославската комунистическа историография учехме, че Югославия е наричана „зандана на народите“? Нима забравихме за 6-януарската диктатура? Нима забравихме за кланетата на македонците по време на тази югославска диктатура?“, каза още Георгиевски.
Нека направим сравнение между 23-те години на Македония под окупацията на Караджорджевич, 4-те години под окупацията на цар Борис и, да речем, първите 5 години под окупацията на Йосиф Броз Тито и да направим анализ на броя на жертвите: Колко жертви са дали македонците по времето на Караджорджева Югославия, по времето на цар Борис и на България и по времето на Титова Югославия?
Уверявам ви, че няма да ни бъде трудно да установим, че освен онези 7 000 евреи, които нацистката политика на Хитлер отнема от Македония, по време на „българската фашистка окупация“ страната е дала най-малко жертви.
Ако направим анализ на тези три периода, ще видим много ясно, че македонците са имали много по-силна съпротива, за която сме забравили. И сега изведнъж Македония забравя за всички жертви, които е дала. Забравяме жертвите по времето на Османската империя и всички мъки, които сме преживели, и днес с Турция сме най-големи приятели. Забравяме жертвите, които сме дали заради гърците и днес отново сме големи приятели с тях. Забравяме жертвите по време на сръбската Караджорджева окупация и с тях сме най-големи приятели. Да не говорим за жертвите, които сме дали на Титовата окупация, когато има жестоки репресии, за които не искаме да говорим, а периодът на Тито го представяме като романтика. Забравяме и жертвите, които са дадени пред албанците по време на Втората световна война – тогава в Западна Македония има много кланета, а днес, за да има мир вкъщи, не споменаваме за тях. Забравяме също, че само преди 10 години имахме жестоки конфликти с албанците, в които загинаха стотици македонци. Днес не само, че забравихме за тези жертви, но и техните убийци станаха част от нашите институции и от властта в Република Северна Македония. Да не забравяме, че по време на Втората световна война 400-500 души са убити от германците, но няма германски фашистки окупатор. Няма и албански балисти, няма италиански фашистки окупатор – има само български фашистки окупатор
Ние сме нация, която без проблем забравя всички жертви, а се фокусира единствено върху „българската фашистка окупация“.
В своето обръщение Георгиевски споделя фактът, че „българските окупатори“ са били посрещани с цветя и по време на българската администрация в Македония има подем в областта на образованието, което е било умишлено потискано от сърбите по време на тяхното управление там.
