Пилотен проект за дигитализация в Специализираната болница по онконкохематология скъсява времето на пациента с 35 на сто в първа фаза, като се очаква във втора това да е вече с 50 на сто. Това стана ясно на семинар за "Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение".
Деян Денев: Националният раков план е част от Плана за възстановяване и устойчивост
Дискусията се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“, партньори в която са: Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Онколози настояват в най-скоро време да имаме Национален раков план
Йордан Илиев и д-р Вера Стоева от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания представиха пилотния проект за дигитална трансформация, който се реализира в националната хематология. Въвеждането на единната болнична система позволява да се оптимизира и дигитализира голяма част от болничните процеси и да се съкрати времето за тяхното извършване.
Преди старта на платформата
Така стана ясно, че средно с 35 на сто се скъсява времето на пациента след въвеждането на дигиталната платформа. Но очакваме този процент във фаза две да нарасне до 50 на сто", поясни още инж. Илиев.
"Най-много време се губеше в ходенето на пациентите до лабораториите, това впоследствие се подобри. Така и пациентите се разделиха на потоци, което в пандемията е много важно, каза още експертът.
След внедряването на новата дигитална програма
„Целта на дигитализацията е да подпомага лекарите в административната им дейност, но и намалява броя на часовете, които пациентите прекарват в болничното заведение“, коментира и д-р Вера Стоева от столичната хематология.
"Работим вече 10 месеца и въпреки преходния период на нагласа към новостите, вече сме много доволни.
Така например от времето за процеса от заявка до преливане на животоспасяващи кръвни продукти е намалено със 70%. Дигитализацията и автоматизациите на ниво аптека редуцира времето за назначаване на лечение между 40 и 60%. Дигитализацията и оптимизациите на ниво лаборатории намалиха времето от назначаване на съответни изследвания до получаване на резултатите с близо 80%. Единната болнична система даде възможност и за изграждане на електронно пациентско досие, което концентрира и автоматизира събирането на големия обем от разнообразни данни за всеки отделен пациент.
Друг пример е изписването на терапията за лечение на пациента със злокачествено заболяване. Ако преди това се извършваше посредством две електронни системи, сега те са обединени в една. Така се постига точна и прецизно определяне на лечението, като се избягват грешките.
Другото улеснение е във връзка с огромния обем от изследвания на пациента, които са на хартия. Сега те се въвеждат автоматично в досието на пациента, като се генерирани директно и в епикризата на пациента.Тази платформа ще ни даде възможност освен това да правим и бъдещи анализи, но най-важното за нас е,че имаме повече време за работа с пациентите ни“, коментира още д-р Стоева.
Какви са бъдещите цели на подобни платформи
"Целта на внедряването на подобен вид дигитални проекти е обществото и здравните институции - болници, съсловни организации, министерство, здравна каса да разберат , че фокусът трябва да бъде преместен – да се насочват средствата към дейности, които ще дадат по-добри резултати в лечението на пациента, а не да се инвестира само в скъпа апаратура и да се прилагат най-скъпите медикаменти и изследвания", смята инж. Илиев.
По думите му всяка болница би следвало да има интерес от внедряването на подобни електорнни платформи. Посредством платформата би могло в бъдеще да се изчисли и каква е цената на лекарския труд и на всяка клинична пътека или медицинска дейност.