Европейският съюз ще настоява за прекратяване на експлоатацията на арктически газ, петрол и въглища, въпреки енергийният недостиг, който изпитват държави и компании по целия свят. Това показва проект за нова стратегия на ЕС по отношение на полярния регион, цитиран от агенция Nikkei Asia.
Брюксел планира разговори с партньори относно евентуална многостранна забрана за разработване и закупуване на запаси от въглеводороди от Арктика, която се намира в центъра на разрастващата се борба за геополитическа власт.
Ангажиментът на ЕС да запази арктическите земни изкопаеми горива подчертава нарастващите потенциални конфликти между световната програма за декарбонизация и нарастващите енергийни дефицити, които засягат гражданите и бизнеса, включително в Азия и Европа.
Световните лидери трябва да се срещнат следващия месец на решаващо събитие на високо равнище на ООН по климата, за да решат следващите стъпки за борба с глобалното затопляне.
"ЕС ще настоява петролът, въглищата и газът да останат в земята, включително в арктическите региони, основавайки се на частични мораториуми върху проучването на въглеводороди в Арктика“, се посочва в проекта на стратегията, видян от агенция Nikkei Asia.
Документът е изготвен от Европейската комисия и дипломатическата служба на блока. Той трябва да бъде финализиран и публикуван тази седмица. В стратегията се казва, че извличането на изкопаеми горива в Арктика трябва да спре, за да могат страните от ЕС да изпълнят целите си в Парижкото споразумение от 2015 г., за да се ограничи покачването на температурата в следствие на глобалното затопляне. Проектът призовава за разширяване на обхвата на съществуващите ограничения за проучване на изкопаеми горива в арктическите райони на САЩ, Канада и Гренландия.
Държавите членки на ЕС ще трябва да променят рязко поведението си съгласно новата политика, тъй като внасят арктически изкопаеми горива, включително приблизително 87% от втечнения природен газ, произвеждан в руската част на Арктика. Новата стратегия няма да има правна сила, но би създала политически натиск за държавите членки на съюза да се съобразят с нея.
Стратегията повдига и въпроси относно европейското участие в проекти като гигантския газов проект Arctic LNG 2, в който френската компания Total има 10% директно участие. Японски консорциум Mitsui-JOGMEC също притежава 10% дял в газови проект.
Европейската комисия заяви, че не коментира документи, за които се твърди, че са изтекли в медиите. Говорител на японската Mitsui пък посочи пред Nikkei Asia, че компанията потвърждава разкритите подробности. Френската Total пък заяви, че няма да коментира политиките на ЕС, като добави, че се ангажира с разработването на проекта Arctic LNG 2, "който е от ключово значение за подпомагане на декарбонизацията на енергийния микс на силно зависими от въглищата азиатски държави в рамките на приложимото право".
Работата на ЕС в Арктика подчертава нарастващата международна дилема, тъй като държавите се борят с недостига на енергия в навечерието на ноемврийската конференция на ООН по климата в Глазгоу, Шотландия.
Китай и Индия са изправени пред недостиг на въглища, докато цените на природния газ се повишиха рязко, тъй като страните си съперничат по отношение на икономическото възстановяване от коронавирусната пандемия.
Арктика е потенциално богат източник на изкопаеми горива с приблизително 13% от неоткрития нефт в света и 30% от неоткрития природен газ, според оценката на Геологическата служба на САЩ. Полярният регион също така бързо се превръща в арена за геополитическа конкуренция. През последните години Китай засили участието и инвестициите, с поглед към отварянето на недостъпни по-рано транспортни маршрути, тъй като ледът се топи. Русия пък засили военната си дейност в региона.
"Пълният ангажимент“ на ЕС в Арктика сега е "геополитическа необходимост", се посочва в новата проектополитика на единния блок. Чрез тази политика ЕС обаче иска да използва региона, за да намали зависимостта си от други страни, по-специално Китай, за някои ценени промишлени метали. Трябва да се има предвид, че съюзът разчита на Китай за 98% от доставките на редкоземни метали и 93% за магнезий.
Осемте арктически държави - Канада, Дания (Гренландия), Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ - са "потенциално значими доставчици на ключови и други суровини", се казва в проекта на европейската стратегия.
"Изграждането на гъвкави вериги на стойност на ЕС чрез устойчиво извличане и преработка на суровини ще помогне на арктическия регион да се развива устойчиво чрез иновации и циркулярност“, се казва още в проекта.
Акцентът върху арктическите находища на метали повдига собствени екологични въпроси, като се има предвид въздействието на добива и високите енергийни ресурси, които често са необходими за преработката на руди.
