Тази седмица излиза на български език биографията на най-добрия американски тенисист в историята Пийт Сампрас.
Той е централна фигура в историята на тениса, доминираща сила в играта през деветдесетте години на миналия век, най-великият американски тенисист за всички времена. След фантастичния край на кариерата му, когато през 2002-ра триумфира на Откритото първенство на САЩ, Сампрас постепенно бива забравен от феновете, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
В настоящата кариерна биография на вдъхващия страх в противниците си Сампрас авторът и спортен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил доминираща сила в своята епоха, и връща спомените за този изключително надарен спортист. Флинк описва Сампрас като забележителен шампион, който в много отношения надхвърля границите на тениса.
А ето и уводът към биографията на носителя на 14 титли от Големия шлем от легендарната тенисистка Крис Евърт.Винаги, когато си мисля за Пийт Сампрас, за това как изпъкваше в тениса, си спомням за онази невероятна комбинация на груба сила и удивителна плавност, която постоянно демонстрираше. Покриваше корта като коприна. Отличаваше се и със спокойния си нрав. Сякаш нищо не можеше да го разтревожи прекалено. Играта му бе агресивна, но не и характерът му.
А мога да говоря за характера му, понеже и аз бях известна с умението си да запазвам спокойствие. Ето защо ми стана неприятно, когато чух, че някои хора го наричат скучен. И за мен се говореше същото. Щом чух това, изпитах желание да защитя Пийт, защото той идва от епохата на Андре Агаси, в момент, в който Джими Конърс и Джон Макенроу прекратяват кариерите си. В онези дни се състезаваха Джим Къриър, Борис Бекер и други харизматични тенисисти. Но Пийт никак не беше скучен.
Когато чувам някои фенове да питат „Защо той не показва повече чувство, защото не се вбесява, защо не покаже малко повече характер?“, си мисля, че това не е честно. Подобно на Роджър Федерер и неговият начин да играе тенис сам по себе си беше красив. Обичах да го гледам, защото беше пълната противоположност на собствения ми стил на игра – силен, плавен и агресивен. За мен това беше нещо различно. Бях запленена.
Стандартите му бяха твърде високи и като човек, и като тенисист. Пийт будеше възхищение с динамичния си стил на игра, с креативността си, силата и детайлите, които внесе в тениса. Спортсменството му беше изключително. Таеше огромно уважение към играта.
Между Пийт и Агаси имаше съперничество, което ми напомня на моето с Мартина Навратилова. В някои отношения беше почти същото с тези контрастиращи си характери. Андре беше по-харизматичен и агресивен като личност, Пийт бе по-обран. В съперничеството му с Агаси имаше всичко: единият беше представител на стила сервис-мрежа, другият – бейслайнер; единият беше силен в атаките, другият – в ретура. Различни телосложения, различно минало.Тези контрасти правеха съперничеството им интересно и докато ги гледах да играят, ги чувствах близки.
Всички говорят за невероятната епоха на мъжкия тенис с Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, но епохата на Пийт бе не по-малко велика – той, Агаси, Къриър, Майкъл Чанг, Борис Бекер, Стефан Едберг и всички останали. Пийт създаде нов вид тенис. Постоянно се връщам към гладката му игра, която не може да се сравни с нищо, видяно от мен. Той овладя тениса подобно на Федерер днес. Пийт побеждаваше с мощните си наземни удари, с невероятните волета и свирепия сервис. Притежаваше целия комплект.
Виждала съм само двама тенисисти, овладели до такава степен играта – Пийт Сампрас и Роджър Федерер. Те са овладели темперамента и духа ѝ. Никога не бива да забравяме това по отношение на Пийт. Той привлече много деца, които го имитираха, оценяваха добрите му обноски, искаха да играят като него.
В крайна сметка Пийт не беше противоречив и на корта, и извън него. Той просто действаше спокойно и на корта постигна неща, каквито малцина са успявали. Наричаха го „джентълмен Пийт“ и той наистина бе такъв. Понякога лошите момчета печелят вниманието на медиите. Той е един от добрите.
Стив Флинк започва кариерата си почти едновременно с мен, в началото на седемдесетте. Той е спортен журналист, специалист по тенис, който мисли повече като тенисист и познава играта така, както малцина я знаят. Биографията на Сампрас, която пише, е важно напомняне за всички за значението на Пийт за този спорт, за красивата му игра. Стив е чудесен писател и историк, и тази книга разглежда в пълнота кариерата на Пийт. Убедена съм, че ще ви е приятно да прочетете поучителната и изчерпателна история на Пийт Сампрас, елегантният шампион и един от най-добрите тенисисти, които ще видим някога с вас.
Биографията на Сампрас може да бъде намерена с твърди и меки корици, съобщи за БНР издателят Premium Books.
