Емисиите на парникови газове от страните членки на Европейския съюз скочиха с 18% през пролетта на 2021 г. , тъй като всички икономически сектори изпускаха повече вредни газове в атмосферата, докато се възстановяват от пандемичната криза, според представената в понеделник първа оценка на Евростат на вредните газови емисии.
Европейската официална статистика заяви, че емисиите възлизат на еквивалентни 867 милиона тона въглероден диоксид (CO2) през периода от април до юни тази година, което е рязко увеличение в сравнение със същия период на миналата година, когато локдауните в в региона доведоха вредните емисии до най-ниските им нива, регистрирани някога.
Евростат обаче добави, че отделените вредни емисии все още остават под нивата има през всяко едно тримесечие преди Covid пандемията и продължава дългосрочната тенденция на стабилно намаляване.
Производственият и строителният сектор – отговорни за повече от една трета от емисиите, което представлява най-голям дял – са отчели ръст с 22% спрямо 2020 г., докато при сектора на доставките на електроенергия нарастването е със 17%, а при селското стопанство има стабилизация.
Домакинствата в ЕС са допринесли за почти една пета от емисиите, до голяма степен поради свързания с транспорта въглероден отпечатък, който се е увеличил през отчетния период с 25% спрямо миналата година, а при отоплението въглеродния отпечатък е нараснал с 42%.
Но дори когато европейските предприятия се възстановяват от коронавирусната икономическа криза, някои държави членки обмислят нови локдауни, като Австрия вече затвори всички магазини от несъществено значение, барове и кафенета, за да ограничи нова вълна от инфекции с Covid-19, обхванала континента.
Докладът на Евростат представя първите оценки за тримесечните емисии на парникови газове в ЕС, като единният блок се придвижва към постигането на нетната нулева цел през 2050 година.
