Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Почина легендарният филмов оператор Венец Димитров

На 84-годишна възраст почина филмовият и телевизионен оператор и вдъхновяващ преподавател проф. Венец Димитров. Тъжната вест съобщиха от НАТФИЗ, предава БГНЕС. Проф. Димитров е починал в понеделник.

Венец Димитров е професор-доайен и дългогодишен преподавател по „Филмово и телевизионно операторство“ в НАТФИЗ. Декан е на Факултет „Екранни изкуства“ (1990-1993), зам-ректор на Академията (1994-2000), член на Академичния съвет, член на Специализирания научен съвет по киноизкуство, член на комисии, ръководител на докторанти и дипломанти, автор на планове и програми по специалността. Автор е на десетки статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания, както и на книгата „Проблеми на операторското творчество.“ Дарител на ценен филмов архив за „Академичната библиотека и архив“ на НАТФИЗ.

Проф. Венец Димитров е роден на 24.06.1937 г., завършва Академията за изящни изкуства в Прага със специалност филмово и телевизионно операторство (1968). Поканен от режисьора Ярослав Гилар заснема своя първи игрален филм „Последното нещо” в Чехословакия. Работи във Филмова студия „Барандов“ – Прага. Продължава кариерата си като главен оператор на „Телевизия Кошице“, оператор-постановчик в „Студия за игрални филми “Бояна“, филмов и телевизионен оператор в Студия за телевизионни филми “Екран“ – София.

Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е „Игрек 17“ на реж. Вили Цанков, през 1972 г. Следват го „Преброяване на дивите зайци“ на реж. Едуард Захариев, „Сватбите на Йоан Асен II“ на реж. Вили Цанков, филмът на реж. Христо Христов “Циклопът“, телевизионната сага на реж. Иван Терзиев “Селцето”, петсерийният филм на реж. Николай Мащенко “Пътят към София“, историческият епос „Борис I“ на Борислав Шаралиев. Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни филма.

Носител е на редица национални и международни награди, между които Голямата награда „Златна роза” (1984); “Най-добра операторска работа“ – на СБФД (1984 и 1994) и на Националния филмов фестивал – Варна (1976, 1982, 1984); „Златно отличие за операторска работа“ на VI Международен фестивал за рекламно кино-Варна (1983) и много други. “Почетен доайен” на Международния филмов фестивал „Братя Манаки“- Битоля (1994). Носител на Награда за цялостно творчество от Фестивала на операторското изкуство – “Златно око” (2002).

Носител на десетки държавни отличия, звания и ордени.

Член е на Съюза на българските филмови дейци – СБФД, член-учредител на „Асоциация АКАДЕМИКА 21“. Председател на Творческия фонд на СБФД, член на УС на СБФД, член на Художествения съвет при БНТ, председател на Сдружението за авторски права „ФИЛМАУТОР“, член на Националният съвет за кино при Национален филмов център. Член на редколегията на сп.“Кино“.

Дълбок поклон и светъл път на душата му, пише още в съобщението на НАТФИЗ.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна