Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Д-р Владимир Сотиров: Властта налага новите мерки през мека манипулация

Д-р Велислава Донкина: Колкото по-голям е натискът, толкова по-голяма е съпротивата

Психолог и психиатър са гости на подкаста на БНР за Covid ваксините

Владимир Сотиров и Велислава Донкина
Снимка: Ани Петрова

В този епизод на подкаста на БНР "COVID ваксините" ще говорим за прословутата фраза "Всеки сам си преценя" с психолог и психиатър. Всеки сам си преценява, да, но кога и как. Коментираме също така какво се оказаха ваксините - битка за здраве, битка за свобода или пък нещо друго?

Гости в епизода са:

✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център "Адаптация" - София

✅ Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог
"Всеки сам си преценя" - този прословут израз, дори вече да е преминал в сферата на вица, аз никак не го виждам като нещо весело. Защото положението е много сериозно.
Мисля, че имаме проблем в комуникирането на съветите, на приканването към ваксинирането. На хората не са им ясни много неща около механизма на самите ваксини. Всеобщо  известен факт е, не само в психологията, че когато много интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкова по голяма е съпротивата", каза д-р Велислава Донкина.

"Тогава и хората стават подозрителни. Това се разиграва още повече на фона на българската идентичност. Българинът е една принципно недоверчива душа, която има в историята си негативен опит, който го кара да не вярва. Преживял е много ситуации, в които се казва едно, а се случва друго.

Ако се изтеглим назад, за да видим по-глобалната картина, ще видим, че основният проблем е с РНК-ваксините, с новите технологии и големият страх около тях - как действат, какво се случва точно.

От моя опит, обаче като клиничен психолог в болниците СБАЛХЗ и "Надежда" знам, че тази технология е развивана интензивно още преди 10-15 години за използване в онкологията. Това всъщност е една много умна технология, защото това е един опит следващите ваксини да обучават организма да може да разпознава вируса и да се съпротивлява, без да се заразява.

Но тук се появява един друг проблем. Това, че ние живеем във време, в което науката много напредна и ние чак сега се сетихме да се страхуваме от това. Може би защото сега се чувстваме лично застрашени или засегнати...А иначе ние имаме способност да забравяме, че сме смъртни и ако някой е онкоболен или се нуждае от трансплантация, си казвахме - на нас това няма да ни се случи...", поясни още д-р Донкина.

И въпросът вече е къде е поставен човекът в науката и медицината и как лично сме засегнати от това, обобщи клиничният психолог.


"Защо реагираме с такава мощна съпротива - отговорът е комплексен. В посттоталитарните страни процентът на ваксинирани е най-нисък. Защото нашите гени са „най-ценни”. Това е част от примитивните фантазии, през които си придаваме някаква значимост, защото истината е, че в същността си ние се преживяваме като много незначителни.

Безценни - но всъщност без стойност...", коментира темата д-р Владимир Сотиров.

Намираме ли опора да постигнем тази ценност:

"Затова фантазираме такава ценност - през гените на прабългарите - ценност на генно ниво - ние сме призвани да ги опазим и да спасим света като българи - това е вярване, което няма никаква стойност – ние сме безценни, буквално. И тук борбата ни с македонците - кои са по-ценни. За ценност се борят онези, които се чувстват безценни (отново разбирано съвсем буквално).

Така ли иначе, трябва да отбележим, че по ред причини, ние сме една провинциална и затворена култура. Изолирани сме били поради ред причини - икономически, културни. А провинциалната култура по дефиниция се отнася с голямо подозрение към всяко ново нещо, към новите технологии включително. А всяко ново нещо, което идва отвън се приема като заплаха. Като нещо, което ще разруши идентичността и обичайният начин на живот", каза още д-р Сотиров.

Според д-р Донкина свободният избор на човек да се ваксинира или да не го прави не може да се поставя под никакво съмнение.


"Свободният избор е неприкосновен и право на всяка личност, което е свързано с уважeнието между нас. Но по темата с ваксините може би въпросът е какво ни кара да имаме една или друга позиция. Защото, ако хората разбираха, като съвкупност, избора и отговорността от дадено решение, тогава няма хората да се карат по тази тема", заяви клиничният психолог. 

"Сега институциите вече си взеха поука как да комуникират с хората мерките. Сега мерките се предлагат, а не налагат.

Пандемията започна много лошо, с много насилие, с много злоупотреба. Мерките бяха несъразмерни. И ние от това си извадихме извода, че на мерките не трябва да се вярва. Че нещата не са такива, каквото властта се опитва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците.

Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори план, втори дневен ред, който обслужва интересите на властта, но не обслужва интересите на обществото.

Сега какво се прави, за да се промени това - трябва да се подходи меко, с покана, със съчувствие, с молба.

Новият министър на здравеопазването проф. Сербезова го прави това - така се прави пропаганда - внимателно, с грижа, с внимание, с подканяне, през молба дори, по човешки начин, деликатно, и така без насилие, с мека манипулация, не по рязък, остър, брутален начин, по който обикновено действат мъжете", обясни психологията на действие на властта д-р Сотиров.

Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър

трябва да се предлагат алтернативи, да се признава правото на свободен избор. Аз, например, нямам никакви проблеми с ваксините, но имам сериозен проблем със зеления сертификат. Не съм се ваксинирал, защото съм преболедувал, но ще се ваксинирам само ако реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това обаче вече е принуда, а не избор. От това се поражда и моят протест и съпротива срещу мерките. Защото самият аз съм жертва и моите граждански и човешки права са ограничени.

Практически сега ние нямаме свободен избор какво да правим, за да си върнем живота", обобщи д-р Сотиров.


По думите на специалистите мерките не са съобразени с народопсихологията на нашето общество

„Ние не сме Австралия, нито отглеждаме децата си като свободни граждани на света - без прекомерни ограничения и заплахи, а с базисно доверие към другите и света. Ние привнасяме много от собственото си травматично минало, затова не даваме достатъчно любов и доверие на децата си. Самите ние имаме проблем с това, че не вярваме на никого и на нищо и този проблем сме го пренесли към децата си...", посочи клиничният психиатър.

Добрата връзка, основана на доверие, на истинския личен пример, на това да зачиташ другия, без да му вредиш, независимо че ти можеш да бъдеш различен или да имаш друго мнение - това е нещо, което лекува и което може да помогне, нещата да се променят и едно общество да порасне.

Снимка: БГНЕС

"Затова се иска много време, честност и настояване. Оттук насетне трябва не да си повтаряме, че всичко е наред, а да искаш да разбереш защо не ти е добре, че можеш да намериш някой, който да не те излъже, че не целият свят е лош, а че той по-скоро е добро място, в което има и добри хора", заяви д-р Донкина.

"От пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, по-обогатени, да променим себе си, спирайки се за момент и да се запитаме - какво ме кара да съм толкова гневен и краен, толкова уплашен", добави д-р Сотиров.

Слушайте епизода тук:

Или тук:


От разговора ще научите още:

✅ Кое отличава реакцията на българите спрямо кризата в нашето общество

✅ Приложими ли са решения, неотчитащи културните характеристики на една нация

✅ На какво се дължи съпротивата срещу мерките и ваксините

✅ Кога нещата са излезли извън контрол

✅ След две години властта има ли полезен ход да пребори недоверието

✅ И как ще се отрази върху управлението на кризата косвеният натиск през зеления сертификат

✅ Трябва ли да имаме собствен подход към кризата


Всички епизоди на подкаста "COVID Ваксините" можете да чуете:





Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.