По повод разгорещената дискусия около съдбата на Паметника на Съветската армия в Княжеската градина в светлината на войната на Русия в Украйна и желанието на кмета на столичния район “Средец” Трайчо Трайков да демонтира скулптурите от него във Фейсбук спорът е още по-ожесточен.
В социалната мрежа в дебата се включи и Тома Белев, който е зам.-министър на околната среда и водите. Там той попита:
“Какво правим с паметници на войските на недружествени държави?”
Този въпрос предизвика дискусия под публикацията от над 270 коментара. В един от тях потребител отбелязва:
“Всеки паметник е част от историята. Огромна грешка и за онези който бутнахме и за настоящите . Липсата на минало .......” (оригиналният правопис е запазен!)
В редица авторитетни издания са публикувани много статии по темата. И отговорът най-кратко е, че в рамките на следвоенната денацификация на Германия, всякакви нацистки символи, паметници и мемориали са премахнати.
“В Германия няма да видите неонацисти да се събират пред паметник на Райнхард Хайдрих или Адолф Хитлер, защото такива паметници не съществуват. Страната отдавна се е справила с цялата тежест на своята история.”
Това накратко е обобщението на обширна статия по темата в изданието “Политико”, публикувана през 2017 година и озаглавена “Защо няма нацистки статуи в Германия?”
А в статия от философа и писател Сюзан Нииман в изданието “Атлантик” от 2019 година се допълва:
“Германия няма паметници и монументи, които да възхваляват нацистки военни сили, въпреки че много германски прадядовци са се борили или са дали живота си. Вместо това има главозамайващ брой и многообразие от монументи на жертвите, като концентрационните лагери.”
В публикацията си Нииман допълва, че дори членовете на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ не биха предложили да възхваляват тази част от миналото.
“Германия няма паметници, възхваляващи Вермахта. Избирайки да си спомни какво са правили някога нейните войници, е направен избор относно ценностите, които иска да отхвърли”, пише тя.
Сюзан Нииман обобщава философията на днешна Германия така: “Колективна вина? Не! Колективна отговорност? Да!”
А статията на “Политико” вниква по-задълбочено в проблема. Оказва се, че денацификацията в следвоенна Западна Германия отнема десетилетия. И докато всички реликви, паметници и символи на нацисткия режим са премахнати сравнително лесно, политическата и културна трансформация не е така гладка, отбелязва изданието.
През 1949 г. Федералната република Германия (Западна Германия) криминализира показването на свастики. В първите следвоенни години са идентифицирани милиони бивши нацисти, много от които са уволнени от държавните си постове, скоро се оказва, че липсват кадри, за да работи държавната и обществена машина, на всички нива.
Причината - американците установяват, че е почти невъзможно да се намерят компетентни германци, които не са били свързани по някакъв начин с нацисткия режим, разказва “Политико”. Така на работа са възстановени учители, съдии, даже служители на градските ВиК.
“Много германци през 50-те години се противопоставят на политическото превъзпитание. Чак поколението германци, навършили пълнолетие през 70-те и 80-те години на ХХ век, отхвърля решително нацисткото минало на страната”, посочва “Политико”.
Германско село запази „камбаната на Хитлер“
Но, ако се върнем към дискусията около съдбата на Паметника на Съветската армия в София, то същият потребител, коментирал под поста на Тома Белев паметниците на Хитлер в Германия, след като редица други го репликират, отбелязва:
Той публикува и линк към публикация на БНР от 2018 г. за това как германско село запазило в църквата си бронзовата камбана от 1934 г. със свастика и надпис в чест на Хитлер.
През 2019 г. Би Би Си продължава историята и отбелязва, че в Германия отново се е разгорял спор за нацистките символи върху църковните камбани, тъй като прокурорите обмисляли дали да повдигнат обвинения срещу пет църкви след обвинения на политически активисти.
През 2018 г. бяха открити свастики и прохитлеристки надписи върху църковни камбани в Херксхайм в югозападната част на страната и в Шверинген, Северна Германия, припомня Би Би Си. Медията допълва, че енорийският съвет на Херксхайм противоречиво бил гласувал камбаната да бъде запазена като "мемориал срещу насилието и несправедливостта", но анонимни протестиращи взели нещата в свои ръце в Шверинген, като изрязали надписите в рамките на "пролетно почистване на мръсотията на националсоциализма".
Заключение
Твърдението, че в Германия нарочно пазят паметници на Хитлер е НЕВЯРНО. В Германия няма паметници, монументи, мемориали и символи, които да напомнят и почитат нацисткото минало на страната. Има обаче монументи в памет на жертвите.
------------------
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
