Европа е изправена пред по-бавен растеж и по-висока инфлация, тъй като войната в Украйна влошава потребителското и бизнес доверие и повишава цените на енергията, заяви в сряда управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард по време на нейна днешна визита в Кипър.
"В краткосрочен план ще се сблъскаме с по-висока инфлация и по-бавен растеж", каза тя в реч в Никозия."Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-високи ще бъдат икономическите разходи и толкова по-голяма е вероятността да се окажем в по-неблагоприятния сценарии".
Европа навлиза в трудна фаза – на нова криза и значителна несигурност в перспективите за икономиката заради руската инвазия в Украйна, но приетите на европейско ниво санкции срещу Русия трябва да бъдат приложени с пълна строгост, посочи още Лагард.
Според основния сценарий на прогнозите на европейската финансова институция, който включва първоначална оценка на последиците от войната, икономиката в еврозоната ще расте с 3,7% през тази година, а не с над 4%, каквито бяха предишните прогнози (през декември 2021 г.), след което растежът да се забави до 2,8% през 2023 г.
Лагард също така каза, че домакинствата вече са станали песимистично настроени и намаляват разходите си, като и бизнес инвестициите вероятно също ще бъдат негативно засегнати.
Намаляване на данъците и субсидии са сред инструментите, с които правителствата на европейските страни разполагат в националните си фискални политики, за да защитят уязвимите групи на обществото от последиците от войната в Украйна върху цените на енергията, храните и икономиката, посочи тя.
Според нея новата ситуация е време за Европа по-стратегически и по-добре да концентрира общите си ресурси, да развие собствените си енергийни и защитни способности, по-бързо да стане по-екологична.
Шефът на ЕЦБ посочи, че промените в лихвените ставки ще се извършват постепенно, "за да се управлява тази несигурност", причинена от конфликта между Русия и Украйна.
"Всякакви корекции на ключовите лихвени проценти на ЕЦБ ще се осъществят известно време след края на нашите нетни покупки в рамките на програмата за "количествени улеснения" (APP) и ще бъдат постепенни“, сподели Лагард, добавяйки, че гъвкавостта и възможностите също така са от голямо значение, когато става въпрос за преследване на "ценова стабилност".
И накрая, президентът на ЕЦБ заяви, че "шокът в предлагането", причинен от конфликта, е "тласнал нагоре на инфлацията", като същевременно е намалил икономическия растеж. Тя отбеляза, че цените на природния газа са се повишили с 52% от началото на годината, а цените на петрола - с 64%.
Европейската централна банка е силно заинтересована санкциите, решени на европейско ниво, да бъдат спазени и приложени в тяхната цялостност и строгост, заяви още председателят на финансовата институция след срещата си днес с президента на Кипър Никос Анастасиадис.
Кипърският лидер подчерта необходимостта от колективен отговор с нов всеобхватен план на ЕС за справяне с новите предзвикателства.
Посещението на Кристин Лагард в Кипър е първото след 10 години, когато тя бе на острова като ръководител на Международния валутен фонд.
