Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Докато всички бъркат в "кацата с мед" реформа няма да има

Д-р Станислав Йорданов: Индивидуалната здравна карта ще ограничи изтичането на финансови потоци от здравеопазването

Пациентът трябва да бъде контрольор на здравната си вноска, смята още д-р Йорданов

Д-р Станислав Йорданов

"Липсата на ефект от прираста на финансов ресурс в здравеопазването говори за това, че този финансов ресурс не се използва по предназначение. Контрольорите на здравната система, финансистите трябва да кажат къде отива този ресурс. Аз смятам, че е полезно да се въведе т.нар. индивидуална здравна карта, нещо което обсъждаме от години и то не не случва", каза за БНР в навечерието на Световния ден на здравето - 7 април, д-р Станислав Йорданов от Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ”.

"Това според мен е един от механизмите, който ще ограничи силно изтичането на финансови потоци от здравеопазването. Всеки един пациент ще бъде контрольор на този финансов ресурс. Когато отидете и ви се направи интервенция или процедура, и ако ви бъдат изтеглени от вашата лична здравна сметка определени средства, вие ще знаете тези пари за какво са отишли.

Сега бъркаме в "общата каца с мед" и никой не го интересува какво се случва. С индивидуалната здравна карта ще се повиши и отговорността на пациентите към здравното осигуряване, защото има много голям процент на здравнонеосигурени пациенти. Те казват, че не ползват здравна помощ, но може веднъж да им се наложи и сумата за това лечение да е огромна. За много пациенти е по-важно да си плащат цигарите, но не и здравните вноски. И тук се питам - кое е приоритет за пациентите", изтъкта още д-р Йорданов.

По думите му години наред в България битува мнението, че здравеопазването е безплатно:

"Безплатен обяд има само в капана на мишката. Здравеопазването е една от най-скъпите сфери и разликата у нас и в другите страни е - кой плаща сметката. У нас сметката е обща и никой не е доволен - и лекаря и пациента - а парите отиват някъде другаде.

Много е важно заплащането в здравеопзването да бъде на база квалификация и свършена работа. А здравната услуга към пациента да е пропорционална на тяхната отговорност към тази здравна система.

Не говоря, че всеки няма право на здравна помощ, но мисля, че трябва да се подхожда малко по-твърдо към безотговорните пациенти", смята още специалисът по УНГ.

Д-р Йорданов посочи, че е необходима реформа по отношение на "пътечното здравеопазване", защото всеки пациент е индивидуален случай.

"Заради този вид заплащане на база цена на КП (клинична пътека), често идва пациент с епикриза и казва - "Това не са ми го правили...", а има и другия случай - доскоро нямахме спешна диагноза за "Остър ларингит" - то не съществуваше като спешна приемна диагноза допреди няколко години.

И като дойде дете с остър ларингит и задух, ние не можем да го приемем и да го лекуваме по КП, освен ако не му бъде извършена трахеотимия. Тоест, ако ние успеем да овладеем състоянието с медикаменти, без да го оперираме, това не се включваше към никаква КП. Това дете е спешно, подлежи на спешна хоспитализация и въобще не стои въпросът дали да се приема или не, но ние бяхме принудени да пишем някакви други диагнози, за да се лекува това дете и да се плати КП, което е безумие...

А чрез клиничните пътени се източва касата, това е основният механизъм за потъване на тези непрекъснато нарастващи финансови потоци от системата", заяви още за БНР д-р Йорданов.

Начин за справяне с проблема е чаканато от години електронно здравеопазване.

ИСУЛ                                         Снимка: Ани Петрова

По въпроса дали да отпаднат общопрактикуващите лекари в сегашния вид на системата, д-р Йорданов отговори, че години наред се инвестираше в тях и сега ще настъпи пълен хаос. Те имат важно място и не е удачно да се прави реформа в тази посока, защото тези колеги поемат голяма тежест от здравната система.

По думите на специалиста по УНГ е много важно на обществото точно да се изясни за какво има пари и за какво няма пари. За какво се плаща и за какво не се плаща, иначе всичко се размива, смята той.

"Например би могло да се помисли медицинските изделия при животозастращаващите състояния да се поемат от държавата.

И още нещо - трябва да се каже на хората, че Турция прави много успешен здравен туризъм, рекламирайки се с добра база, но после такива пациенти се връщат в нашите болници, за се долекуват или направо да бъдат спасени. Защото при всички безнадеждни случаи, задължително болница в Турция им дава надежда. Но никой след това не проверява какво точно се е случило с тази надежда...

Имахме такъв случай с младо момче с тежко онкологично заболяване в последен стадий. В Турция го оперираха, въпреки че колегите знаеха, че подобен тип операции са абсолютно безнадеждни. Но майката си заложи апартамента - 50 000 лв. и след това го загуби, а момчето почина у нас, като аз ходех да го превързвам в дома му..." разказа още лекарят.

Според него, за да се разпредели правилно ресурса в здравеопазването, трябва да се оценят разходите за всяко едно отделно заболяване, интервенция и парите да се разпределят коректно. Да няма недооценени специалности за сметка на други.

Д-р Йорданов пожела за 7 април на колегите си да виждат повече усмихнати пациенти:

"Усмивката на болния е щастието на лекаря", заяви д-р Йорданов, който мечтае за повече свободно време със семейството си.

Д-р Станислав Йорданов: Липсата на дихателни реаниматори е една от причините за високата Covid смъртност


Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!